Компания в Уобърн превръща захар в компостируема пластмаса, която цели да намали микропластмасите

Компанията „СиДжей байоматириълс“ в Уобърн, щата Масачузетс, произвежда пластмаса от захар — материали, които могат да се компостират и да не оставят устойчиви микропластмаси след себе си. Това е опит да се ограничи глобалното замърсяване с пластмаса, причиняващо микропластмасите, и да се предложи алтернатива на еднократните изделия от нефтен произход.

В центъра на процеса стои ферментацията: захарта се дава на микроорганизми, които произвеждат полимера полихидроксиалканоати (PHA). Компанията събира получения полимер, преработва го в камъкоподобни гранули и ги продава на производители за оформяне в прибори, опаковки и други изделия.

От гранула до вилица и фолио

В изследователската лаборатория гранулите се пълнят в форми и машини за инжекционно формоване. Резултатът са тестови вилици и опаковъчни фолиа: някои партиди дават тънки прибори, които могат да се компостират в домашни условия, но са твърде гъвкави за забождане в пържола; други излизат по-твърди и приличат на обичайната пластмаса.

Техниците също разтапят гранулите, за да оформят гъвкави фолиа за храни. Полученото фолио е здраво, но не притежава еластичността на стандартните прозрачни опаковки. Компанията проучва как да доближи свойствата на своите биополимери до тези на конвенционалните пластмаси, но с ключовото различие: след употреба продуктите да отиват в контейнера за компост, а не в коша за битови отпадъци.

Биологично разграждане и практическа стойност

„Занимавам се с това от дълго време и компостируемостта винаги е била много силен фактор. С по‑доброто разбиране на микропластмасите обаче мисля, че това ще промени начина, по който хората възприемат материалите“, казва маркетинговият директор Лия Форд.

PHA полимерите, които произвежда „СиДжей байоматириълс“, се разграждат както в почва, така и в морска среда. В лабораторния компостен контейнер прибори, опаковки и дори сламки от предишни експерименти са видимо изчезнали; върху наскоро хвърлен нож се появяват дупчици, след като бактерии са започнали да усвояват материала. Според обясненията в лабораторията, същите микроорганизми разграждат PHA в купчина компост напълно в рамките на шест месеца.

Тези свойства правят продуктите подходящи за заместване на конвенционални контейнери за храна, които, замърсени с остатъци, често не се рециклират и в крайна сметка отиват на сметището — където разлагането на хранителните отпадъци отделя метан, мощен парников газ, отбелязва БТА.

Какво означава за пазара и околната среда

Секторът на пластмасите досега не е преживявал фундаментални промени, но интересът към биопластмасите расте с оглед на проблемите, свързани с микропластмасите — нова, „непредвидима променлива“ според Лия Форд. Биопластмасите могат да намалят зависимостта от изкопаеми горива и да предложат опции за продукти, които са както на биологична основа (произведени частично или изцяло от възобновяеми ресурси като царевица или захарна тръстика), така и биоразградими.

WWF също третира биопластмасите като част от необходимия набор решения. Ерин Саймън, вицепрезидент на организацията, посочва, че светът трябва да намали количествата произведена пластмаса и остатъкът да се произвежда по устойчив начин.

Практическите ограничения

Технологията не е без компромиси: някои продукти все още не имат същите механични характеристики като конвенционалните материали — фолиото например е по‑нееластично. Но възможността да се направят прибори и опаковки, които се разграждат в компост вместо да оставят микропластмаси, дава реална алтернатива на еднократните изделия.

На рафтовете в лабораторията във Уобърн стоят примери за успехи: компостируеми прибори, сламки, чаши с покритие за горещи напитки, пакети за замразени храни, кутии за суши и рамен, както и хартиени кърпи за многократна употреба — всички демонстрират приложимостта на гранулите, произвеждани от компанията, част от южнокорейския конгломерат CJ Group.

Технологията остава част от по‑широк набор мерки — намаляване на производството на пластмаса, по‑разумна употреба и развитие на материали, които не оставят микропластмаси в океана, въздуха, храната, водата и телесните тъкани. В Уобърн искат да превърнат това в практическа реалност, една гранула захар наведнъж.