Езерата увеличават емисиите на въглерод и променят въглеродния цикъл, установяват учени

Езерата могат да бъдат живописни, но в мрежите от водни тела те променят пътя на въглерода — и не в полза на задържането му. Ново проучване от Северна Швеция показва, че повече водна повърхност води до по-големи емисии на въглерод в атмосферата.

Изследване, публикувано в Geophysical Research Letters, разглежда 32 свързани мрежи от потоци и езера и прави ясна връзка между площта на езерата, времето на престой на водата и колко въглерод се отделя в атмосферата. Екипът установява, че мрежи с 10 пъти по-голяма площ на езерата имат почти двойно по-големи емисии на въглерод.

Какво откриха учените

Екипът, воден от Фредрик Алриксон от Университета в Умео, измерва емисиите и преноса на разтворен въглерод в 32 мрежи в Северна Швеция. Те проследяват над 360 участъка от потоци и 42 езера, като взимат проби през четири ключови сезона: пролетно топене на снеговете, началото на лятото, късно лято при нисък дебит и есен с висок дебит.

Резултатите показват, че 10-кратно увеличение на водната повърхност се свързва с приблизително 35-кратно по-дълго време на престой в мрежата и с 1,8 пъти по-високи емисии на въглерод спрямо пренасянето на въглерод надолу по течението. Времето на престой в изследваните системи варира драматично — от едва 42 минути до цели 29 години, като повечето от това време се задържа в езерата.

„Резултатите подчертават част от въглеродния цикъл, която може би е била пренебрегната от учените.“

Защо времето на престой е от значение

Потоците и реките вкарват въглерод от околната суша в мрежата от водни тела и го пренасят към по-големи реки и в крайна сметка към океана. Но не целият въглерод стига до морето: част от него се трансформира в газове, включително в CO2, и напуска водата към атмосферата.

Ключов фактор е колко дълго водата остава в системата. В бързотечащ поток материалът може да бъде отведен бързо надолу по течението. В езеро същият въглерод остава значително по-дълго, което осигурява повече време за химични и биологични реакции — и за микроби да разградят разтворения органичен въглерод. Този процес може да доведе до формиране на въглероден диоксид, който впоследствие се отделя в атмосферата.

Едно вероятно обяснение е, че задържането на въглерода във водата за по-дълго време дава на микробите повече възможности за разграждане на разтворения органичен въглерод, пише БТА. Този механизъм изглежда съответства на наблюдаваната връзка между площта на езерата, времето на престой и емисиите.

Ограничения и значение

Изследователите предупреждават, че не са измервали директно всички процеси, отговорни за наблюдаваната тенденция. Все пак комбинираният набор от проби — над 360 участъка от потоци и 42 езера, взети през четири сезона — дава солидна емпирична основа за заключенията.

Алриксон и колегите му призовават да се гледа на потоците и езерата не като на отделни елементи от пейзажа, а като на интегрирана система. Това възприемане може да промени моделирането на въглеродния цикъл и изчисленията за това колко въглерод реално достига океаните и колко се отделя в атмосферата по пътя.

Крайната стойност е ясна: в изследваните мрежи повече езера означават повече време на престой и повече отделен въглерод. Това откритие променя начина, по който трябва да се оценяват ролите на различните водни тела във въглеродния цикъл и има последствия за глобалните баланси на въглерод, ако подобни процеси действат и в други региони.