Корейският комар Aedes koreicus превзема Европа и оцелее през зимата без проблем
Корейският комар Aedes koreicus разширява ареала си в Европа и доказва, че студът не го спира — видът презимува като яйца и се приспособява както към градски условия, така и към планински райони.
ECDC и EFSA картографираха нови популации към април 2026 г., а сравнението с юни 2025 г. показва добавяне на общо четири нови региона. Първият извъназиатски запис на вида е от Белгия през 2008 г., а през 2011 г. Aedes koreicus е регистриран в италианската провинция Белуно. Сега има установени популации във Франция, Италия и части от Русия, според последните данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и Европейския орган за безопасност на храните (EFSA).
Студът като двигател на разпространението
Една ключова характеристика на вида е устойчивостта на ниски температури. Според ECDC Aedes koreicus „презимува под формата на яйца, които остават в покой през зимата и се излюпват през пролетта, когато условията станат благоприятни.“ Наблюдения в Белгия доказват, че популациите могат да преживяват зимите в Северна Европа, а откриването им над 2100 метра в провинция Белуно илюстрира способността им да колонизират хълмисти и предпланински територии.
Тази екология противоречи на стереотипа, че инвазивните комари се нуждаят от тропически климат. Вместо това Aedes koreicus се възползва от топлите микрониви в урбанизирани пространства и от устойчивостта на яйцата си при студ.
Градска среда и човешки отпадъци — идеална ниша
„Комарът се чувства добре и в среда, създадена от човека. Ларвите му са намирани в съдове със застояла вода, градински водоеми, варели, саксии, шахти и изхвърлени автомобилни гуми, но също в естествени места, където се задържа дъждовна вода. Възрастните комари хапят хора и животни, като има наблюдения за активност както през деня, така и през нощта.“
Тази приспособимост към урбанизирана среда улеснява разпространението — места с застояла вода и човешки отпадъци служат като точки за установяване на колонии, дори в райони с по-хладен климат.
Колко опасен е наистина?
Наличието на Aedes koreicus в дадена държава не означава автоматично разпространение на опасни вируси сред хората. „Няма научно основание корейският комар да бъде определян като „по-опасен„ от тигровия.“ Към момента няма данни корейският храстов комар Aedes koreicus да е установил трайна популация в България.
ECDC посочва, че в части от Русия има данни, свързващи вида с вируса на японския енцефалит, включително експериментално доказана способност за предаването му. В същото време вирусът не е бил изолиран от уловени в природата представители на вида в Корея. Самият ECDC подчертава, че ролята на Aedes koreicus в естественото разпространение на патогени остава неясна.
Лабораторни тестове и реален риск
Изследване на германска популация на Aedes koreicus, публикувано в рецензирано научно издание, проверява способността на комара да предава чикунгуня, Зика и вируса на Западен Нил. Учените установяват потенциал за предаване на чикунгуня и Зика при по-високата от изследваните температури, но ефективността е ниска – съответно около 4,6% и 4,7%. Не е установена способност за предаване на вируса на Западен Нил при условията на експеримента, съобщава Нова телевизия.
В заключение авторите подчертават: „Авторите подчертават, че при сегашното разпространение на вида рискът от предаване на тези арбовируси от Aedes koreicus в Европа се оценява като сравнително нисък, макар че значението му би могло да нарасне при по-високи температури. Научен обзор на наличните данни също предупреждава, че лабораторната способност на един комар да предаде вирус не означава непременно, че той играе същата роля в природни условия.“
Официално становище на Европейската комисия, основано на информация на ECDC, подчертава същото: потенциалът за разпространение на заболявания от този вид е сравнително нисък и затова европейските институции избират наблюдение и картографиране пред етикетиране като непосредствена епидемична заплаха.
Защо все пак трябва да се следи
Причината наблюдението да остане приоритет е комбинацията от факти: инвазивен вид, който може да издържа на европейските зими, използва градска среда, хапе хора и продължава да разширява географското си присъствие. Съчетанието от тези характеристики и лабораторните данни, че при определени условия може да предава някои вируси, го правят вид с потенциално значение за общественото здраве. Мониторингът и превантивните мерки в урбанизираните среди остават ключови за ограничаване на по-нататъшното му разпространение.
