25 години по-късно: авторитаризмът, страхът и пропагандата оформиха новия век

„25 години по-късно: авторитаризмът, страхът и пропагандата оформиха новия век.“
На 11 септември 2001 г. сутринта Ню Йорк беше като всеки друг ден до 8.46 ч., когато първият самолет се вряза в Северната кула на Световния търговски център. Последваха втори удар, атаката срещу Пентагона и четвърти самолет, който падна в поле край Шанксвил, Пенсилвания, след като пътници и екипаж се опитаха да си върнат контрола. До края на деня загинаха 2977 души от повече от 90 държави — в това число хора от Кулите, пътници и екипаж, военни и цивилни в Пентагона, полицаи, парамедици и 343 пожарникари.

Една година, три старта на новия век

„През 90-те години Западът имаше едно убеждение, което днес изглежда наивно.“ Падането на Берлинската стена и разпадът на СССР породиха убеждение, че демокрациите ще се множат. Но XXI век на практика „се отвори“ три пъти. Първият беше преди 2000 г.: на 31 декември 1999 г. Борис Елцин подаде оставка и Владимир Путин стана изпълняващ длъжността президент; на 26 март 2000 г. беше избран за президент, а на 7 май официално встъпи в длъжност. Вторият „старт“ е 11 септември 2001 г. Третият се появи с възхода на социалните платформи: Facebook през 2004 г., YouTube през 2005 г. и по-късно Twitter и десетки други услуги, които промениха начина, по който обществата разбират реалността.

Първата врата: възходът на авторитаризма

В Русия преходът от хаос към концентрирана власт се оказа траен: централизация, засилване на службите за сигурност, контрол над медиите и „възстановяване на имперското влияние“. Авторитаризмът дошъл „на малки порции“ — контрол над телевизии, вливане на олигарси в държавния поток, неудобни журналисти, които умират или влизат в ареста, промени в законите и избори, които все повече приличат на фарс. Резултатът: формата на демокрация остава, но съдържанието й изчезва.

Втората врата: страхът, войната и сигурността

11 септември пряко промени политическите приоритети. Ден след атаките НАТО договори, че ако бъде потвърдено външно организирано нападение, то ще бъде разглеждано като атака срещу Алианса — и за първи път в историята беше задействан член 5 за колективната отбрана. По-малко от месец по-късно започна войната в Афганистан. На 26 октомври беше подписан USA PATRIOT Act, който разшири правомощията на американските служби за разследване и наблюдение — „Нямаше как“, казват някои.

Две години по-късно Съединените щати и съюзници нахлуха в Ирак — война, за която впоследствие не бяха открити оръжия за масово унищожение, използвани като част от публичната аргументация. Ал Кайда носи отговорността за 11 септември; Ирак не е организирал атентатите и все още няма доказателства, че режимът на Саддам Хюсеин е участвал. Въпреки това инвазията в Ирак остава едно от най-тежките политически последствия от атмосферата след 11 септември — момент, в който оправданата борба срещу извършителите започна да се разширява далеч отвъд тях.

„Западът беше нападнат от хора, които мразеха свободния му начин на живот и в опита си да се защити започна да се пита колко свобода е готов да размени срещу сигурност. А-а-а!… добрата стара дилема!“

Третата врата: социалните мрежи и новата пропаганда

Интернетът престана да бъде само библиотека и се превърна в арена на обществен разговор. Платформите дадоха глас на онези, които преди го нямаха; помогнаха на протести и разкриха престъпления. Но инструментът работи и за диктаторите. Пропагандата получи нови качества — мащаб, скорост, точност и обратна връзка. Старият пропагандист изпращаше послание; новият измерва кое предизвиква гняв и кое страх и алгоритъмът подава още от същото. „Изчислителните способности влязоха под кожата на хората и започнаха да им втълпяват идеите по такъв начин, че да си въобразяват, че сами са ги измислили.“ Дори страни, пострадали от руски танкове, „Унгарците – хората така пострадали от руските танкове – станаха русофили.“

Freedom House документира как правителства и политически структури използват платени коментатори, автоматизирани профили, фалшиви медии и координирани кампании, за да създават илюзия за обществено мнение и да атакуват опоненти. „Социалните мрежи не създадоха лъжата, омразата, диктатурите. Човечеството се справяше отлично с всички тях хиляди години преди Марк Зукърбърг да се роди.“ Но те „дадоха инфраструктура на лъжата, омразата, диктатурите.“

Авторитарният лидер вече не винаги забранява независими медии — достатъчно е да удави истината в толкова много версии, че хората да престанат да вярват в самото й съществуване. Вече не е нужно всички да вярват една и съща лъжа; стига да повярват, че „всички лъжат“, „всички са маскари“ и да изберат най-колоритния политик пред най-реалистичния. Няма нужда да убеждаваш, че „войната е добра“ — стига да внушиш, че врагът е навсякъде и конфликтът е неизбежен.

Къде сме днес

Докладът Freedom in the World 2026 отчита двадесета поредна година на глобален спад на политическите права и гражданските свободи. Само 21% от населението на света днес живее в държави, определени като свободни — преди 20 години делът е бил 46%. 25 години след 11 септември трябва да помним не само разрушението в САЩ за няколко часа, но и какво последва: възраждане на авторитарната власт; терористичен акт, върнал страха и войната в центъра на политиката; и технология, която свърза човечеството — включително с неговите най-старите демони.

Този текст изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на редакцията.