„Някакъв си член 5“: Как съветски клоуни се опитват да разглобят НАТО отвътре

„Някакъв си член 5“ — репликата на словашкия премиер Роберт Фицо пред студенти в Прешов разшири пукнатините в дискусията за колективната отбрана и възпиране. Краткото му описание на член 5 и отказът да приеме сценарий с „5000 или 10 000“ войници поставят под въпрос колективната сигурност на Алианса.

В Прешов Фицо попита дали Словакия може да бъде помолена да подготви 5000 или 10 000 войници за изпращане „някъде да се бият“ и заяви, че ще направи всичко възможно страната му да не бъде въвлечена във военен конфликт. В същото време той потвърди, че Словакия „е член на НАТО и държи на сътрудничеството и своите ангажименти“. Но фразата „Някакъв си член 5“ звучеше като пренебрежение към най-важния принцип на Алианса.

Какво представлява член 5 според самия Алианс

Член 5 не е дребна формалност — той е гръбнакът на НАТО. Според формулировката на Алианса колективната отбрана е „най-фундаменталният принцип“ и въоръжено нападение срещу един член се разглежда като нападение срещу всички. При това договорът не задължава всяка държава да изпраща определена бройка войници в унисон; както гласи договорът: „Всяка държава е длъжна да помогне, но сама определя какви действия счита за необходими; те могат да включват употреба на въоръжена сила, но не са сведени само до нея.“

Примерът на Фицо със статичен брой войници не описва механизма на член 5. Ако той не го знае, това е недопустимо за премиер; ако го знае и го омаловажава — той умишлено заблуждава обществеността.

Хибридна заплаха и исторически образци

В същия ден Полша предаде друго важно послание. Премиерът Доналд Туск предупреди, че според информация на Полша и съюзниците Москва може да подготвя хибридни нападения с дронове или ракети срещу държави от НАТО, които подкрепят Украйна. Целта била подобни удари да бъдат представени после като „случайни“, за да възникне съмнение дали инцидентът заслужава общ отговор. Туск посочи Полша като възможна цел и свърза риска с руските удари срещу украинската логистика близо до полската граница.

Това е модел с дълга история: на 26 ноември 1939 г. СССР обвини Финландия, че финландска артилерия е обстреляла село Майнила и е убила съветски военнослужещи; четири дни по-късно Москва нахлува и започва Зимната война. По-скоро, през 2014 г. въоръжени мъже без отличителни знаци превзеха ключови обекти в Крим; първоначално Владимир Путин отричаше, после призна, че руски военнослужещи са подкрепяли т.нар. кримска самоотбрана. Този модел създава време и съмнение — кой стреля, чий е дронът, беше ли грешка — и точно това дава възможност на агресора да измери границите.

Противоречиви сигнали от Вашингтон

На фона на полските предупреждения дойде и новина от Вашингтон: The New York Times, позовавайки се на двама души, запознати с разговорите, съобщава, че администрацията на Доналд Тръмп разглежда възможността за икономически сделки с Русия още преди бойните действия в Украйна да са прекратени. Идеята е тези сделки да демонстрират готовност за „рестарт“ на отношенията с Москва, според цитиран американски служител.

Това идва само ден след като Камарата на представителите прие мащабен нов пакет санкции срещу Русия, насочен към руския финансов и енергиен сектор и приходите, които подпомагат военната икономика — законопроект, който чака подписа на Тръмп. Така от Вашингтон едновременно идват две противоположни послания: увеличаване на натиска и едновременно обсъждане на икономическо сближаване с Москва.

Последствия за възпирането

Възпирането не работи само с оръжие; работи с убеждението на потенциалния нападател, че цената на агресията ще бъде неприемлива. Ако Кремъл гледа на НАТО като на разединен и несигурен, възпиращият ефект отслабва. Комбинацията от полски предупреждения, фицо-тръмповите трикове в стил Мосфильм, и противоречивите сигнали от САЩ създава впечатление на хаос откъм Кремъл.

Такива фигури — и тоя тип говорители и политици — влизат в историята по дребен начин: ще бъдат отбелязани с малки букви под звездичката като „и други помощници и колаборационисти на режима в Кремъл“. Нищо повече. Да цитираме класиката: Найс, а?…