Алико Данготе започна строителството на рафинерия в Кения за 16 млрд. долара

Алико Данготе официално даде старт на строителството на нова петролна рафинерия край пристанище Ламу в Кения — проект за 16 млрд. долара (14 млрд. евро) с капацитет 700 000 барела петрол дневно.

Церемонията се проведе на дълбоководното пристанище Ламу в присъствието на кенийския президент Уилям Руто и редица африкански лидери, сред които премиерът на Етиопия Абий Ахмед, президентът на Уганда Йовери Мусевени и президентът на Того Жан-Люсиен Сави дьо Тове. Рафинерията ще бъде разположена в близост до пристанището, открито през 2021 г. като част от кенийския транспортен коридор към Индийския океан.

Проектът и капацитетът

Проектът е част от амбицията на групата Dangote да разшири присъствието си в региона. През 2024 г. компанията пусна в експлоатация в Нигерия най-голямата рафинерия в Африка с капацитет 650 000 барела дневно и планира да удвои този капацитет до 1,4 милиона барела дневно до 2028 г. — стъпка, която би я направила най-голямата в света.

За кенийския проект Данготе е предложил общ дял от 30 на сто на правителствата в региона. Договорът за инженерните дейности за стойност 450 млн. долара е възложен на индийската компания Engineers India Limited.

Икономически ефекти и енергийна инфраструктура

Според кенийското правителство годишното търсене на петролни продукти в региона е между 20 млн. и 30 млн. тона. Финансист, участвал в проекти за рафинерии в Африка, е посочил пред Ройтерс, че за задоволяване на това търсене би бил необходим капацитет за преработка от над 1 млн. барела дневно.

Новият комплекс се очаква да стимулира нефтохимическата индустрия и производството на битум, да създаде над 50 000 работни места и да включва електроцентрала с мощност 1000 мегавата, като половината от произведената електроенергия ще бъде подавана към кенийската електропреносна мрежа. Строителството трябва да приключи в рамките на 30 месеца.

Контекст: зависимостта на Африка от внос

Африканската финансова корпорация (AFC) напомня в доклад от април, че въпреки производство от няколко милиона барела дневно континентът внася 70% от горивата, които потребява. AFC прогнозира, че зависимостта от внос ще продължи да расте и през 2040 г. обемът му може да достигне близо три пъти настоящия капацитет на рафинерията на Dangote в Нигерия.

Данготе заяви в Найроби: „До 2030 г. повечето африкански страни ще бъдат самодостатъчни“ по отношение на горивата и подчерта, че няма значение къде в Африка ще се преработва петролът, стига рафинериите да са на континента.

Източници на суровината и логистични предизвикателства

Един от ключовите въпроси пред проекта е откъде ще идва суровият петрол. Държавите от региона едва започват да разработват залежите си и добивът все още е недостатъчен. Данготе обяви, че първоначално суровината ще се доставя от различни райони извън Африка, а когато Кения, Танзания или Мозамбик развият добивите си, вече ще разполагат с работеща рафинерия.

По думите му капацитетът от 700 000 барела дневно „всъщност е малък“ на фона на нуждите на континента. „Тази рафинерия не е всичко, което ще направим тук, тя е само началото“, каза Данготе, като добави, че около комплекса ще бъдат изградени множество други предприятия.

Критики, съдебни дела и екологични опасения

Проектът среща съпротива от местни жители и природозащитни организации. Семейства твърдят, че са били лишени от земите си, а кенийският Върховен съд е разпоредил запазване на части от терена до разглеждането на делото, заведено от местни жители.

„Грийнпийс“ предупреди, че рафинерията може да застраши крехката екосистема в района и да навреди на Стария град на Ламу — обект от списъка на световното наследство на ЮНЕСКО с уязвима морска среда. Данготе отхвърли критиките и заяви, че зад опозицията стоят търговци и бизнес интереси, чиито позиции могат да бъдат засегнати. Той добави, че противниците „се противопоставят на развитието на Африка“ и че „Няма никакъв проблем“.

Новият петролопреработвателен комплекс беше определен от Данготе като „нова глава в индустриализацията на Африка“, а инициативата му е представена като опит да се намали зависимостта на континента от вносни горива и от чуждестранни изпълнители при големи инфраструктурни проекти.