САЩ пренасочват 177 милиона долара към крайнодесни групи и идеологически съюзници

Подсилен идеологически обрат и геополитически натиск: близо 177 милиона долара от Human Rights and Democracy Fund са пренасочени към 43 програми, които значително отклоняват фонда от традиционната му мисия.

Държавният департамент одобри пакет, който според CNN включва подкрепа за десни и крайнодесни каузи — от правата на африканерите в Южна Африка до противопоставяне на т.нар. цензура и „масова миграция“, защита на „западните цивилизационни норми“ и програми, действащи в самата Европа. Британският Guardian независимо стига до подобни заключения: голяма част от парите отиват към консервативни и десни инициативи в утвърдени демокрации, а не към класическите правозащитни проекти в авторитарни държави.

Официална линия и сенатски възражения

Кабинетът на Тръмп не крие идеологическата промяна. Говорителят на Държавния департамент Томи Пигът заяви, че администрацията „няма да се извинява“ за защитата на „западната цивилизация“, свободата на словото, противопоставянето на „масова миграция“ и борбата с расова дискриминация в Южна Африка.

Има институционален конфликт. Шахийн — най-високопоставеният демократ в сенатската комисия по външни отношения — е внесла възражения срещу десет предложения на обща стойност около 22 милиона долара. Според източници на CNN държавният секретар Марко Рубио е одобрил отпускането на тези средства въпреки възраженията. Шахийн обвинява администрацията, че използва фонд, създаден с двупартийна подкрепа за защита на „човешки права“ и демокрация, за да насърчава крайнодесни организации в утвърдени демокрации.

Какво точно се финансира

Сред европейските инициативи е грант от 5 милиона долара за изграждане на „цивилизационен алианс“ в Европа чрез изследвания, публични дебати и политически реформи по теми като свобода на словото, политическа конкуренция и национален суверенитет. Източникът посочва и практиката администрацията да търси „идеологически партньори“ вътре в съюзнически държави — организации и движения, често в конфликт със собствените си правителства по въпроси като миграцията, европейската интеграция и онлайн регулацията.

Критиците алармират, че тези средства често попадат в ръцете на крайни формации, „опаковани“ като правозащитни проекти, и че много от тях имат „дебели руски връзки“.

Идеологически проксита и примери

Авторите на промяната посочват и конкретни примери за влияние: кабинетът на Тръмп е показвал подкрепа за AfD в Германия, а чрез свързани лица се е опитвал да влияе и в британската политика, закриляйки фигури като Фараж и Томи Робинсън. В текста се посочва и ролята на Илон Мъск като прокси — описван като „радетел“ за свободното слово, който в същото време ограничава достъпа на критици в собствените си платформи и финансира републиканци за изборите през ноември.

В стратегически документи на САЩ вече се говори за нуждата от „цивилизационен алианс“ — формула, която пренарежда партньорствата: държавите остават важни, но Вашингтон добавя второ ниво — идеологически съюзници в рамките на тези държави.

Горивата като геополитически лост

На фона на финансовите пренасочвания надвисва и криза с горивата, която авторът свързва с политиките на Тръмп и войната с Иран. Средната цена на дизела във Великобритания достигна 2 паунда за литър — за първи път в историята. Вашингтон е настоял Франция и Германия да освободят аварийните си запаси от дизел, за да свалят световните цени; при отказ е предупредил, че може да ограничи износа на американски дизел.

Това е сериозна заплаха: Великобритания внася около една трета от дизела си от САЩ и има ограничени резерви. БиБиСи разговаря с фирми, които вече пресмятат как да прехвърлят растящите разходи върху клиентите си. По-скъпият дизел означава по-скъп транспорт, земеделие, доставки и строителство.

Исторически препратки и риторика

Връзките между настоящите „ценности“ и исторически фигури също са изведени в текста. Споменават се дядото на Илон Мъск по майчина линия Джошуа Халдеман и описанието на The New Yorker за връзките му с Technocracy Incorporated и Social Credit — с отбелязани антисемитски течения и защита на апартейда в Южна Африка. Посочени са и факти за Фред Тръмп — арест през 1927 г. по време на сблъсък около шествие на Ku Klux Klan в Куинс — както и комитета America First (1940–41) и ролята на Чарлз Линдберг.

Текстът завършва с идея за едно променено виждане на съюзите: помощта вече не е само към държавите и традиционните правозащитни актьори, а и към политически сили и медии, които отговарят на новата идеологическа линия на администрацията.