Пленкович: Хърватия следи отблизо масивното превъоръжаване на Сърбия
Пленкович заяви, че Хърватия следи отблизо военния подем в Сърбия и разглежда собственото си военно укрепване единствено като средство за възпиране и защита.
По време на среща в Загреб с баварския премиер Маркус Зьодер хърватският премиер Андрей Пленкович коментира поредица от тревожни сигнали, идващи от Белград, след напомнянията на министъра на отбраната Иван Анушич за нарастващо агресивна риторика и военно укрепване на Сърбия. По думите на Пленкович темата е била обсъдена и в рамките на хърватските съвети по отбрана и национална сигурност.
„Следим отблизо развитието в Сърбия“, каза Пленкович, цитиран от ХИНА и предаден от БТА. Той описа сгъстяващите се доставки и модернизационни програми в региона като част от по-широк, необичаен процес.
Пленкович определи явлението като „извънреден процес, почти шопинг мания по целия свят“ и изтъкна, че това повдига въпроса защо Белград ускорява въоръжаването си в такава степен. Той предупреди, че такъв глобален тренд има директно отражение и върху сигурността на съседните държави.
Утвърждаване на отбранителни способности, не заплаха
Премиерът подчерта, че Хърватия, като член на ЕС и НАТО, издига отбраната си с цел да гарантира националната си сигурност. Той припомни, че бюджетът за отбрана е утроен през последното десетилетие и че инвестициите се насочват към способности с възпираща функция.
„Развиваните от страната способности не представляват заплаха за никого“, каза Пленкович, като добави, че фокусът е върху предотвратяването на повторение на агресията от 90-те години. Тонът беше защитен, но решителен: Хърватия ще укрепва силите си, но няма намерение да провокира конфликт.
Диалог с партньорите
Пленкович посочи, че Загреб обсъжда военното укрепване на Сърбия с всички свои партньори и че те са запознати с наблюденията на Хърватия. Тези разговори, според премиера, са част от усилията за координирана оценка на ситуацията и общи подходи за стабилност в региона.
Контекстът на тези обсъждания е реакция на публичната позиция на министър Иван Анушич, който описа и тоновете в политическата риторика, и самите военни мерки на Сърбия като „все по-агресивни“. Тези определения подтикнаха Загреб към по-интензивно наблюдение и консултации със съюзниците.
Международният фон и местните мерки
Пленкович изрично свърза решението за усилване на отбраната с членството на Хърватия в ЕС и НАТО — платформи, чрез които страната координира действията си и обменя информация за регионални рискове. Увеличението на бюджетните разходи за отбрана през последното десетилетие беше представено като прагматична стъпка, а не като милитаристичен импулс.
В изказванията си той държи на два фундаментални аргумента: първо, че демаршът на Белград в сферата на въоръжаването буди притеснение, и второ, че реакцията на Загреб е защитна и пропорционална. Пленкович отхвърли всякакви внушения, че хърватската модернизация цели да провокира съседите.
Какво остава ясно
От изявленията на премиера излиза ясно, че въпросът за превъоръжаването на Сърбия е в центъра на хърватската национална и регионална сигурност. Загреб приема показателите като сериозен сигнал, проследява ги активно и поддържа постоянни консултации с партньорите си в ЕС и НАТО.
Целта е да се запази баланс и да се гарантира, че възпиращите способности на Хърватия действат като превенция срещу повторение на военни конфликти, без да ескалират напрежението ненужно.
