Дънното тралене дава милиони тонове улов, но разрушава морските местообитания
Дънното тралене осигурява огромни количества морски организми — но плаща с разрушено дъно, унищожени местообитания и потенциални емисии на въглерод в атмосферата.
Риболовните кораби влачат тежки мрежи по морското дъно; вериги и тежести разбъркват седиментите и тласкат рибата към задната част на мрежата. При едно преминаване могат да бъдат уловени десетки хиляди килограми морски организми. По данни, цитирани от Асошиейтед прес, дънното тралене осигурява около 19 милиона тона риба и безгръбначни годишно — приблизително една четвърт от световния улов на диви морски организми.
Масови отпадъци и непреднамерен улов
Методът не улавя само целевите видове. Мрежите често задържат неизбран улов, който се връща в морето — често мъртъв. Изследване от 2020 г., основано на данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), показва, че между 2010 и 2014 г. годишно са били изхвърляни над 9 милиона тона улов, или около 11 процента от общото количество. На траловия риболов се падат близо 60 процента от тези количества, отбелязва БТА.
Разрушение на дълбоководни местообитания
Тегленето по дъното често унищожава корали и гъби — структури, които осигуряват храна и убежища за множество видове. Засегнати са и животните, обитаващи седиментния слой, включително раци и други безгръбначни. Дълбоководните корали и гъби растат много бавно; възстановяването може да отнеме десетилетия или дори столетия.
„Необходимо е хората да престанат да възприемат океана като нещо, което е извън полезрението им и за което не е нужно да мислят“, посочва Саймън Тръш, професор по морски науки в Университета на Окланд, който изследва екосистемите на морското дъно. По думите му въздействието на траленето обхваща изключително големи територии.
Тръш предупреждава още: „Дълбоководните корали могат да живеят хиляди години и да достигнат размерите на дървета с височина 30 метра. Тези местообитания се унищожават от траленето. Достатъчно е едно преминаване на трал.“
Климатични рискове: въглерод от седиментите
Дънното тралене поражда опасения и заради възможния му принос към климатичните промени. В седиментите на морското дъно се съхранява най-големият запас от въглерод на Земята. Когато траловете раздвижват тези седименти, заровената органична материя влиза в контакт с кислород и микроорганизми, които могат да я преобразуват във въглероден диоксид.
Моделно изследване от 2024 г. показва, че около 55–60 процента от въглеродния диоксид, образуван по този начин, достига атмосферата в рамките на десетилетие. Според оценките на изследователите емисиите от този процес биха могли да бъдат приблизително два пъти по-големи от емисиите на въглероден диоксид при изгарянето на гориво от световния риболовен флот.
Учените продължават да изследват точно каква част от въглерода в седиментите се преобразува в парникови газове вследствие на траленето, но вече наличните данни очертават сериозен климатичен риск.
Технологии и ограничения
Някои риболовни предприятия поставят в мрежите специални панели, които позволяват на по-големи морски животни да се измъкнат преди уловът да бъде вкаран на борда. Тези приспособления обаче не са универсално решение: тяхната ефективност зависи от вида риболов, използваните съоръжения и целевите видове.
Кратките темпове на възстановяване на разрушените местообитания и непредвидимите климатични последствия правят нуждата от по-строг контрол и адаптация на риболовните практики наложителна. Дотогава траленето ще продължава да доставя големи количества улов — за сметка на устойчивостта на морските екосистеми и потенциално за сметка на климата.
