Тръмп плаши Европа с разпад, съюзниците започват да търсят автономия
Тръмп вкара нова порция напрежение в трансатлантическите отношения с изказвания и инициативи, които накараха съюзници като Канада и ЕС да обмислят алтернативи на американското влияние. Последиците надхвърлят лични скандали и сочат към структурни промени в сътрудничеството.
От доноси до словесни размени — 20 октомври бележи нова ескалация
На 20 октомври Тръмп анонсира програма за борба с измамите, която обещава до 30 000 долара за сигнал, довел до разкриване на злоупотреба. Наблюдатели я сравниха със система за писане на доноси; самият президент каза, че лично ще преценява кои сигнали са честни и кои — не. Журналистът Андрю Файнбърг от The Independent попита защо е нужна такава програма, след като от 1863 г. в САЩ действа “Законът за неверните искове” (False Claims Act), позволяващ на граждани да подават искове срещу измами срещу държавата и да получават между 15 и 30 процента от възстановените средства. Законът е приет по времето на Линкълн, за да противодейства на измами с военни доставки по време на Гражданската война.
Заявеният от Файнбърг въпрос доведе до лични нападки: вицепрезидентът Джей Ди Ванс определи въпросите му като недобросъвестни, Тръмп нареди на журналиста да мълчи и го попита дали не е болен, а официални правителствени профили продължиха с обидите след пресконференцията.
Сблъсък с политици и медии
Сенаторката демократ Елиса Слоткин разказа, че Тръмп е настоял тя да бъде изправена пред съд заради нейни изказвания относно предполагаема корупция в администрацията. Поводът беше нейно участие в подкаст на Vox, където говори за необходимостта Конгресът да разследва нарушения и да търси отговорност. Откъс от разговора бил отрязан и разпространен без контекст от консервативни коментатори, за да звучи като заплаха.
В материала се появиха и саркастични редове: “Силни думи от човек, който продължава да бърка европейските страни; който смяташе, че Испания е в БРИКС; и който си мисли, че UK, Великобритания и Англия са различните имена на една и съща държава.” След това бе споменато и “Сега – малко за новото/старо приятелство между Кремъл и агент Краснов.”
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
Тонът към Европа и реакциите отвъд Атлантика
По време на пресконференция Тръмп призова европейските държави да променят политиката си по имиграция с думите: “Европа трябва да промени курса си, иначе няма да остане Европа”. Той посочи за пример Франция и Испания, описа миграционния натиск върху испанската Сеута с думи, напомнящи за военно нахлуване, и свърза социалните безредици във Франция с имиграцията. От материала обаче следва, че френските власти не са установили организирана роля на имигрантски или мюсюлмански общности за насилието — протестите избухнаха заради разходите за живот, проблемите в образованието и обществените услуги, преди да бъдат използвани за пропагандни клипове.
Само два дни по-рано американският посланик в ЕС Андрю Пъздър предупреди европейските компании за възможни “опустошителни” ответни мерки, ако Брюксел продължи с плана си да ограничи доминацията на Илон Мъск и SpaceX. Тази конфронтация илюстрира зависимостта на страни и компании от технологии, контролирани извън тяхната юрисдикция.
Канада и ЕС — търсене на алтернативи
Като отговор на зависимостта от чужди доставчици, канадският премиер Марк Карни заяви в интервю за The New York Times, че Канада ще намалява зависимостта си от Starlink. Карни посочи като алтернатива канадската сателитна система Telesat Lightspeed, чиито първи изстрелвания се планират за 2028 г. На 16 септември председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи нов формат за сътрудничество, който би позволил на Канада да стане първият асоцииран член на ЕС, като двете страни обсъждат отбранителна индустрия, високите технологии, изкуствения интелект, критичните суровини, енергетиката и търговията.
Геополитическия отглас: НАТО, Русия и критики към Америка
В по-широк контекст авторите посочват паралел: усилията за ограничаване на влияние довеждат до обратни ефекти. След руската инвазия в Украйна на 4 април 2023 г. Финландия стана 31-вият член на НАТО; на 7 март 2024 г. Швеция стана 32-рият. Финландия добави над 1300 километра сухопътна граница между Русия и НАТО.
Американският анализатор Дейвид Роткопф публикува есе със заглавие “Излиза, че Америка е загубила Студената война” и в телевизионно интервю за MS NOW стигна до определение на поведението на президента като “предателско”. Роткопф критикува споразумението за руски дизел, облекчаването на санкциите и натиска върху Украйна да приеме неблагоприятни условия за мир — решения, които според него обслужват интересите на Путин и Кремъл за сметка на Украйна, Европа и демокрацията.
Още през март The Washington Post съобщи, позовавайки се на американски представители, че Русия е предоставяла на Иран информация за местоположението на американски кораби и самолети. Заключението в текста е простичко и сурово: геополитиката вече не се решава само с думи по екрана — съюзниците виждат цената на зависимостта и започват да търсят алтернативи.
