Аудиопоредицата „Без име“ проследява травмата от възродителния процес
Аудиопоредица в 7 епизода, създадена и разказана от журналиста Емилия Милчева, изследва болезнените и дълготрайни последици от насилствената асимилация на българските мюсюлмани, представена при режима като „възродителен процес“. Проектът тръгна благодарение на конкурс от Балканския документален фестивал и иска да постави миналото в съвременен контекст.
Фестивалът, шансът и принципната идея
„Имаше един чудесен конкурс миналата есен на Балканския документален фестивал, ръководен от Мартичка Божилова. Благодарение на него беше даден шанс на тази поредица от 7 епизода, която се нарича “Без име”. Нарича се така, защото е посветена на процеса на насилствена асимилация на българските мюсюлмани, известен като “възродителния процес” с името, дадено му от комунистическата пропаганда”, заяви Милчева в “България сутрин”.
Проектът се заражда не като ретроспекция заради носталгия, а като опит да се разгледа как случилото се резонира днес. Форматът — аудио и разказвач с личен подход — цели да съчетае документалното с личното преживяване и да върне гласа на хора, чиито истории често са били заглушавани.
Лични свидетелства и документирана истина
Милчева подчертава, че поредицата не иска да изнася непознати факти, а да постави вече документираното в друг ракурс: „Много учени, изследователи, разследващи журналисти и фондации са се занимавали и благодарение на тях са документирани огромна част от нещата. Това се е случило пред очите ми, случило се е на мои съученици, към които не съм могла да се обърна с имената, които им бяха насилствено дадени”, допълни тя за Bulgaria ON AIR.
Тази реплика концентрира централния конфликт на серията — личната загуба на идентичност, вписана в масовата политика на държавата. Авторката използва архиви и свидетелства, но акцентът остава върху това как травмата е преминала от поколение в поколение и защо тя продължава да влияе на отношенията между общности.
Международен контекст и липса на защита
В поредицата се обръща внимание и на международния пласт на събитията. Милчева припомня: Нито една от социалистическите държави не защитава България пред ООН въпреки това, че българското правителство тогава се е обърнало за помощ към своите близки държави от Източния блок, припомни Милчева.
Този епизод от историята служи като пример за сложната политика на тогавашните международни отношения и подсказва защо въпросите за отговорността и публичния разговор остават болезнени и днес.
Целта: откровен разговор и разпознаване на щетите
„Искам да поставя въпроса защо не можем днес българи и турци да говорим откровено за това, което се е случило и за причинените травми. Основното е да знаем, че една държава, с целия си репресивен апарат, се изправя срещу група хора, само защото имат различна идентичност. Това е начинът да се покаже как когато държавата иска да репресира и да отнеме граждански и човешки права, може да го направи и съпротивата е много малка”, каза още журналистът.
Този пасаж очертава двата основни импулса зад „Без име“ — да документира и да провокира диалог. Поредицата показва как институционалната сила може да обезличи индивиди и общности и защо разказите за тези процеси трябва да излязат от сенките на обществената памет.
Формат и достъп
Седемте епизода бележат прагматичен избор — достатъчно за задълбочаване, но кратко за слушателския ангажимент. Авторката остава в ролята на разказвач, което дава единна тоналност и личен поглед върху архивите и интервютата, включени в поредицата.
„Без име“ инициира разговор, който е едновременно исторически и актуален — и който, според създателката, трябва да насърчи българите да говорят по-открито за травмата и последиците върху идентичността и правата на гражданите.
