Петкова: Одитът на Сметната палата руши мантрата за лошото наследство и сертификатите

Петкова обяви, че резултатите от извънредния одит на АПИ, отразени в дългоочаквания доклад на Сметната палата, отхвърлят тезата за „лошото наследство“ и т.нар. „фактури в чекмеджета“. Според нея ключов елемент от констатациите — сертификатите от 2025 г. — не са одобрени от Управителния съвет на АПИ.

Депутатът от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова използва социалната мрежа Фейсбук и коментира дългоочакваният одитен доклад на Сметната палата за извършения извънреден одит на АПИ вече е факт. “Така наречените сертификати от 2025 г., които уж Сметната палата е установила, не са утвърдени от УС на АПИ. Това означава, че възложителят не е приел такива дейности през 2025 г. Очевидно те трябва да бъдат утвърдени от УС на АПИ през 2026 г., ако отговарят на изискванията на възложителя”, добавя Петкова.

Ясна позиция и директен цитат

Петкова формулира позицията си без обтекаемост: според нея въпросните „сертификати от 2025 г.“ са представени като факт в доклада, но липсва формалното одобрение от най-висшия орган на АПИ — Управителния съвет. Този детайл, посочва тя, прави невъзможно да се приеме, че възложителят е утвърдил такива дейности за 2025 г.

Цитатът на народния представител е ключов за разбирането на твърденията ѝ и е включен дословно: „Така наречените сертификати от 2025 г., които уж Сметната палата е установила, не са утвърдени от УС на АПИ. Това означава, че възложителят не е приел такива дейности през 2025 г. Очевидно те трябва да бъдат утвърдени от УС на АПИ през 2026 г., ако отговарят на изискванията на възложителя“.

Какво следва според Петкова

От публикуваното становище става ясно, че според Петкова следващият формален етап е одобрение от Управителния съвет на АПИ през 2026 г., но само при условие на съответствие с изискванията на възложителя. Тя изтъква, че без това одобрение не може да се твърди, че възложителят е приел дейности, приписвани на 2025 г.

Изказването подчертава, че в центъра на разправата не стои просто констатация от одита, а юридическият и процедурен статут на посочените документи — дали те имат силата и правното основание, необходимо за валидиране на твърденията в доклада.

Нагласа и реторика

Тонът на Петкова е директен и категоричен. Тя представя одитния доклад като момент на разобличение на “мантрата” за лошо наследство и нерегламентирани плащания, акцентирайки върху практическата процедура: утвърждаване от УС на АПИ. Формулировката ѝ поставя фокуса върху процедурната легитимност на документите, а не върху широки обвинения без формална подкрепа.

Заключение

Петкова завършва посланието си с извода, че един от основните аргументи в полемиката — вече посочените „сертификати от 2025 г.“ — не могат да служат като доказателство за приети от възложителя дейности през 2025 г., доколкото не са утвърдени от Управителния съвет на АПИ. По думите ѝ, ако тези документи отговарят на изискванията, решението за тяхното утвърждаване остава задача за УС през 2026 г., което поставя акцент върху официалната процедура преди всякакви окончателни изводи.