Народното събрание започна с минута мълчание заради смъртта на Вежди Рашидов
Народното събрание отвори работния си ден с минута мълчание в памет на Вежди Рашидов. Председателят на парламента прочете официалното съобщение за кончината му и изброи ключовите роли, които е изпълнявал през кариерата си.
Съвещанието започна тази сутрин, когато залата прекъсна дневния ред и народните представители станаха, за да отдадат почит. Моментът на тишина бе знак за траур и признание към приноса на Рашидов в културния и обществен живот.
„Уважаеми колеги народни представители, с голямо прискърбие ви съобщавам, че е починал Вежди Рашидов. Големият български творец, виден български скулптор, обществен деятел, министър на културата в две правителства, народен представител в няколко народни събрания и председател на 48-ото Народно събрание“, заяви председателят на парламента Михаела Доцова.
Доцова ясно очерта професионалните и обществените измерения на фигурата, чиято смърт бе обявена пред колегите в пленарната зала. В съобщението ѝ беше посочено, че Рашидов оставя след себе си кариера, в която съчетава творчески принос с участие в публичната администрация и парламентарния живот.
В рамките на прочетеното са подчертани няколко конкретни епизода от биографията му: ролята му като голям български творец и виден скулптор; обществената му активност; заемането на поста министър на културата в две правителства; участието му като народен представител в няколко народни събрания; и функциите му като председател на 48-ото Народно събрание. Тези формулировки бяха представени без излишни украси и с официалния тон на парламентарното съобщение.
Реакцията в залата бе тържествена и кратка — парламентарният регламент предвижда подобни стъпки при съобщения за загуба на публични фигури. Минутата мълчание беше необходимата форма на почит и на общо признание за приноса, описан в речта на председателя.
Съобщението от президиума бе отправено към всички народни представители в началото на дневния ред, което превърна новината в първия и най-важен момент от заседанието. В изказването на Доцова присъства цялостната констатация за многопластовата професионална ангажираност на Рашидов — от изкуството до държавната служба и парламентарната работа.
Заседанието продължи след минута мълчание, но тонът на пленарната зала остана променен — под тежестта на новината и в светлината на официалното потвърждение за загубата. Официалният характер на съобщението и присъствието на председателя подчертаха значимостта на събитията за институцията и за общественото мнение.
Независимо от политическите различия, формалният ритуал на почит бе единен акт, чрез който Народното събрание отбеляза окончателната загуба на фигура, чието име бе споменато с подчертана роля в културата и управлението. В паметта на мнозина остава описанието, прочетено на трибуната: „Големият български творец, виден български скулптор, обществен деятел, министър на културата в две правителства, народен представител в няколко народни събрания и председател на 48-ото Народно събрание.“
След официалното съобщение пленарната работа беше подновена съобразно дневния ред, но първият тон на деня остана белязан от продължаващата тишина и признание към наследството, което бе обрисувано пред депутатите.
