Йотова: Вежди Рашидов даряваше талант и отстояваше свободата без страх
Президентът Илияна Йотова изпрати съболезнователен адрес до семейството и близките на Вежди Рашидов, в който отбелязва, че България е загубила значимо име в културния, обществен и политически живот. Тя описва Рашидов като творец и общественик, чието творчество и позиция винаги са били движени от лична свобода.
В обръщението си Йотова подчертава, че свободният дух не беше само талантът на Вежди Рашидов, а критерий, който оформяше всичко, което правеше и мислеше. Тя посочва, че той не допусна ежедневната злоба, нито политическите и лични пристрастия, да заглушат тази свобода. Смелостта да говори открито бе отличителна черта — той изразяваше своите позиции на глас, без да се притеснява, че конюнктурата може да не ги одобри.
Йотова акцентира върху многопластовата роля на Рашидов — като скулптор, общественик, бивш министър на културата и като председател на 48-ото Народно събрание. Тя изразява съпричастност с близките му и отдава признание за приноса му към националната култура и публичния живот.
Свобода като житейски принцип
В текста на съболезнованието свободата е представена не като абстрактна категория, а като практическа отправна точка в творческия и обществен път на Рашидов. Йотова описва отношението му към обществените дискусии — той не се оставяше да бъде ограничаван от чужди инстинкти или политически конюнктури. Това, според нея, е част от наследството, което оставя след себе си.
Такива акценти говорят за фигура, която е разбирана и оценена не само за естетическите си постижения, но и за публичната си позиция. Възприеман като човек, който действа и говори открито, Рашидов остава пример за стремеж към независимост в мисленето и творчеството.
Публична роля и принос
Йотова посочва и институционалните роли, които Рашидов е изпълнявал — както в културната политика, така и в законодателната власт. В коментара й присъстват ясни препратки към службата му като министър на културата и към мястото му като председател на 48-ото Народно събрание. Тези позиции го поставят в центъра на държавния и обществен дебат и утвърждават влиянието му върху развитието на културните процеси.
Съболезнователният адрес е насочен към семейство и близки, но също така служи като официално признание за значимостта на неговото дело пред обществото. Такова публично признание от държавния глава цели да консолидира спомена за приноса на личността към националната култура.
Наследство и пример
В заключение Йотова подчертава, че свободата, която е ръководила Рашидов, е онзи елемент, който го прави незаменим за българската обществена и културна сцена. Тя поставя акцент върху смелостта да отстояваш позиция — независимо дали тя е удобна за конюнктурата — като ценност, която трябва да остане жива и след неговото присъствие.
Обръщението към семейството и близките завършва с думите на признание за всичко, което Вежди Рашидов е дал на обществото — като творец и публична фигура. Това е официалният тон на събитието: държавно съболезнование и публично признание на място, заемано от една ярка и противоречива фигура в съвременната култура и политика.
