Апелативният съд във щата Виктория отхвърли иск за наказателно преследване на британския крал Чарлз III по обвинение в геноцид. Решението оставя на ищеца една последна възможност пред Върховния съд, който допуска до разглеждане едва около 10% от тези молби.
Тричленен състав на апелативния съд отхвърли „знаков“ граждански иск, внесен от 68-годишния старейшина краутатунгалунг Роби Торп, защитник на правата на австралийските аборигени. Торп вече претърпя две поражения по същия въпрос и заяви, че не очаква справедливо изслушване в австралийските съдилища. След изчерпване на вътрешните възможности той планира да заведе делото пред Международния наказателен съд в Хага.
Съдебната сага и следващата стъпка
Решението на апелативните съдии е третото поражение за Торп от началото на процедурата през 2023 г., когато той започна да се опитва да внесе частно обвинение срещу Чарлз III в Магистратския съд в Мелбърн. Апелативният съд изтъкна процесуални и правни основания за отхвърляне, като същевременно подсказа, че единственото оставащо средство е да бъде поискано разрешение за обжалване от Върховния съд, който традиционно приема за разглеждане малка част от молбите (около 10%).
Австралийският активист използва в обръщенията си „чичо“ — термин, който аборигенските общности употребяват като знак на уважение към старейшините, а самият Торп подчерта моралния и колективен характер на обвиненията.
Какво твърди искът
В исковата си молба Торп твърди, че Чарлз III, като държавен глава на Австралия, заедно с австралийското правителство и държавните институции, продължават да упражняват геноцид чрез поддържането на системи, които поставят коренното население в трайна неравностойна позиция. В подкрепа на това изложение в документите са цитирани официални статистики: местните австралийци са около 4% от населението, умират по-млади, имат по-лоши здравни показатели и са с по-висок риск от попадане в затвора или безработица в сравнение с останалите австралийци.
Торп обвини системите на управление в поддържане и възпроизвеждане на тези неравенства и настоя за наказателна отговорност на най-високо ниво.
Правният дебат: имунитет и международна юрисдикция
Ключовият правен въпрос в делото бе имунитетът на държавния глава. В иска се посочва, че имунитетът на краля по британското общо право вероятно е бил наследен и от Австралия — бивша британска колония, която признава монарха за свой държавен глава. В същото време в материала се напомня, че Международният наказателен съд не признава имунитет на държавните глави и има юрисдикция за повдигане на обвинения за геноцид.
Торп формулира перспективата директно: „Международният наказателен съд ще разобличи истинската същност на Австралия – лъжлива, расистка, незаконна окупационна сила, извършваща геноцид.“
Коментар от правната общност също беше включен в делото: „Британският монарх се ползва с имунитет срещу всякаква наказателна и гражданска отговорност в Обединеното кралство. Имунитетът на краля е по-широк дори и от този на президента на САЩ, тъй като обхваща лични действия, които са извън рамките на официалните правомощия, заяви Ан Туми, експерт по конституционно право от Университета в Сидни.“
Тези правни аргументи оформят двата противоположни полюса: едната страна залага на традиционните правила за имунитет, другата — на възможностите на международното право и принципа, че тежки международни престъпления не трябва да остават без отговор.
Контекст и значимост
Делото привлече внимание не само заради необичайния обект — британския монарх — но и заради по-широката публична дискусия относно отговорността на държавните институции към коренното население. Торп настоява, че правните пътища в Австралия са изчерпани и че единствената реална възможност за преследване на подобни обвинения е пред международни трибунали.
Апелативното решение затваря поредна национална врата, но не прекратява усилията на ищеца да пренесе спора на международно ниво.
