Бабата на 6-годишния Ангел обвинява, че ѝ е било попречено да остане в операционната в последните минути преди внучето ѝ да загуби живота си. Д-р Маргарита Бояджиева-Райчева описва този ден като един от най-тежките в живота ѝ.
„Аз смятах, че трябва да бъда там, в тази операционна, и да помагам. Забранено ми беше, изтикаха ме и заключиха вратата. И аз останах отвън“, казва д-р Маргарита, която помни ясно момента, когато е била държана извън залата.
Краткият разказ на бабата
Д-р Маргарита Бояджиева-Райчева разказва, че загубата е настъпила на 4 април 2025 г. Нейният внук Ангел, на 6 години, починал след стоматологична интервенция, извършена под обща анестезия. Операцията е била в частна болница в Пловдив. Тези факти тя споменава с болка и решителност, като остава категорична в спомена си за това къде е трябвало да бъде в този критичен момент.
Присъствието и правото да помагаш
Думите на д-р Маргарита подчертават конфликт между желанието ѝ да бъде до детето и решението на персонала да я държи извън операционната. Тя използва образен и категоричен език: „забранено ми беше, изтикаха ме и заключиха вратата“ — изречение, което разкрива усещането ѝ за безсилие в последните мигове на внучето ѝ.
Този кратък, но ясен спомен функционира като централна сцена в нейния разказ. Самият факт, че говори за „операционна“ и „обща анестезия“, акцентира върху сериозността на процедурите и на емоционалното напрежение, което семейството е преживяло.
Датата и мястото на трагедията
Смъртта на детето е посочена конкретно: 4 април 2025 г. Това е денят, в който 6-годишният Ангел умира след стоматологична процедура под обща анестезия. Институцията, в която се е провела интервенцията, е частна болница в Пловдив — факт, който д-р Маргарита споменава без допълнителни детайли, но с яснота относно хронологията.
Памет и травма
За д-р Маргарита това преживяване е описано като „един от най-тежките моменти в живота ѝ“. Търпението и болката в краткия ѝ разказ разкриват, че загубата не е просто медицинско събитие за семейството, а дълбока лична трагедия. Невъзможността да бъде вътре в операционната остава запомнена като ключов, травматичен момент.
В своите думи тя концентрира и вината, и безсилието — усещане, което често съпътства близките при внезапна и тежка загуба. Този емоционален център на разказа придава интензитет и прави случая запомнящ се.
Заключение
Историята на д-р Маргарита Бояджиева-Райчева и смъртта на нейния внук Ангел на 4 април 2025 г. остава кратка в официалните факти, но тежка в личната си страна. Нейните думи за това как е била извадена от операционната и заключена извън нея оформят основния образ на трагедията — момент, който тя ще носи винаги.



