Не го правя, за да плаша някого — според Борисов, когато самият президент на Русия (Владимир Путин) заявява, че атакува търговски кораби в Черно море, реакцията у нас остава странно спокойна, защото президентът Радев продължава да не вярва и настоява за доказателства.
Борисов отправи остра критика към държавното поведение и подхода на президента Радев, като настоя, че публичното признание от страна на Владимир Путин за военни действия срещу търговски съдове изисква незабавна, твърда реакция. Според него съмненията и призивите за доказателства, отправяни от Радев, създават впечатление за пасивност в ситуация, която лесно може да засегне националните интереси и безопасността на мореплаването.
Ясна позиция срещу двусмислието
Борисов подчерта, че когато страничен фактор като Русия поема отговорност за удари по търговски кораби, това не е тема за дипломатически двусмислия. Той използва метафората за „нашето огромно Черно море, по-голямо от Индийския океан в очите на някои“, за да подчертае колко преувеличени и опасни могат да бъдат представите за зоната, в която се движат цивилните съдове. В този контекст критиката към Радев не е просто риторика, а повикване за по-решителни действия от страна на държавата.
Борисов настоя, че съобщенията за атаки срещу търговски кораби не бива да се приемат като неясни или несериозни, защото те засягат живота и сигурността на моряците и търговските вериги. Твърдението, че „те потапят корабите“, бе използвано за да илюстрира заплахата и да обоснове необходимостта от конкретни мерки и позиция.
Образът на заплахата и ролята на държавата
В изказването си Борисов рисува картина, в която зад действията в Черно море стоят агенти, оприличени на пирати — актьори, които потапят кораби и оставят моряците в риск. Той критикува държавата за това, че вместо да се позиционира като силен защитник на морската търговия, тя действа повече като „спасителна фирма за моряците от тях“ — фокусирана върху реакция и помощ след инцидента, вместо върху превенция и възпиране на агресора.
Този образ поставя въпроса за националните инструменти за защита: дали политическата линия е достатъчно категорична, дали се използват международни механизми и дипломатически канали адекватно, и дали държавата демонстрира воля да защитава националните и международни кораби, плаващи в нашите води. Борисов използва посочената метафора, за да внуши, че пасивността няма да реши проблема.
Критика към изчакването за доказателства
Централният мотив в обръщението на Борисов е недоверието към стратегията на изчакване. Той подчертава, че когато има публично признание за атаки — дори и да идва от страна като Владимир Путин — реакцията не трябва да бъде формално изискване на „доказателства“, а вземане на ясни мерки за защита и разследване. Това наблюдение е отправено като упрек към президента Радев и към цялостната държавна политика по темата.
Борисов подчертава, че директивата за безопасност трябва да е превантивна, а не само спасителна. По думите му, оставянето на ситуацията да еволюира без категорична позиция само окуражава тези, които „потапят корабите“, и превръща държавата в реактивен, а не проактивен защитник.
Заключение
В изявлението на Борисов се чува ясен призив за промяна на тон и риторика — от съмнение и изчакване към категорично отстояване на позиция и защита на морските интереси. Тезата му е проста и твърда: когато има твърдения за атаки срещу търговски кораби, реакцията не може да бъде само да се иска доказателство, а трябва да се действа в защита на моряците и сигурността на морския трафик.



