Николай Михайлов публикува емоционално открито писмо, в което остро критикува управлението на българския футбол и настоява за конкретни, дългосрочни действия, а не за празни обещания. Той призова за поемане на персонална отговорност и за стратегически план за възраждане на играта в страната.
Михайлов изразява дълбоко разочарование от представянето на националния тим и липсата на реален напредък. По думите му през годините са давани множество напразни обещания, които остават без конкретни стъпки и измерими резултати.
Критикува системата, не само отделни виновници
„Проблемът не е само в отделен мач, отделен треньор или отделен футболист. Проблемът е в цялостното състояние на българския футбол и в начина, по който той се управлява“, подчертава Михайлов, син на дългогодишния ръководител на Българския футболен съюз Борислав Михайлов. В позицията си бившият национал директно поставя въпроса за отговорността на сегашните фактори в спорта и отказва да приеме, че проблемът е само персонален.
Тонът на писмото е безкомпромисен и насочен към онези, които днес държат лостовете в българския футбол. „Боби Михайлов ви беше виновен в продължение на 20 години. А сега кой е виновен? Аз ли???“ — това е острото послание, с което Михайлов предизвиква да се поеме ясна отговорност за сегашното състояние.
Дефицити в подготовката на нови поколения
Особено място в писмото заема критиката към детско-юношеските школи. Михайлов посочва, че развитието на футбола е невъзможно без адекватни условия за подрастващите таланти и техните треньори. Той предупреждава, че липсата на инвестиции в бази, обучение и практическа подготовка създава източник на проблеми, които ще се възпроизвеждат поколения наред.
Бившият вратар също така изразява съмнения относно практическата компетентност на част от хората, които настояват за реформи — проблем, който според него подкопава доверието в целия процес.
Краткотраен възход и бързо връщане към старото
Михайлов обръща внимание на явлението, при което една-две внушителни победи водят до шум и самохвалство, но след тях настъпва същата рутинна инерция. Той цитира директно: „След една гръмка победа – шум, усмивки и самохвалство. След това отново тишина, оправдания и същата стара действителност.“
Този цикъл, според автора, обезсмисля краткосрочните успехи и подхранва апатия — както сред играчите и управлението, така и сред самите фенове.
Феновете се отдръпват, противниците идват с увереност
Михайлов изразява тревога, че публиката постепенно губи интерес към националния отбор и че международните съперници идват срещу България със силно самочувствие. По думите му е стигнало дотам, че голяма част от феновете дори не следят мачовете на отбора — симптом, който отразява загубено доверие и национално раздразнение.
Въпреки това в писмото прозира вяра в потенциала на българския футбол. Михайлов обаче отказва да приеме примирение с посредствеността и напомня за символния смисъл на екипа: „Националната фланелка не е просто спортна екипировка. Тя е символ на държавата, историята и достойнството ни.“
Край на приказките — яснота и мерки
В заключение Михайлов поставя искания за прозрачност, ясни цели и решителни мерки. Той предупреждава, че след пропуснати поколения и неизползвани възможности промяната вече не търпи отлагане и завършва посланието си в силни, неизвинителни думи: „БЪЛГАРИЯ ЗАСЛУЖАВА ПОВЕЧЕ! СТИГА ОБЕЩАНИЯ! СТИГА ОПРАВДАНИЯ! ВРЕМЕ Е ЗА ОТГОВОРНОСТ!“
Откритото писмо на бившия страж оставя ясен сигнал към всички фактори в българския футбол: при липса на реални стъпки критиките няма да стихнат, а общественото търпение към обещанията е на изчерпване.
