ЦСКА демонстрира категоричен прогрес: три победи срещу директни конкуренти и впечатляваща голова разлика 8:2 пренаредиха картите в българския футбол и изведоха отбора в по-атакуваща роля в битката за титлата.
Отборът на Маркус Гиздол потвърди потенциала си още след успеха с 4:2 за Суперкупата, а след това надмина очакванията с победи в efbet Лига над ЦСКА 1948 (3:2), Лудогорец (2:0) и отново Левски (3:0). Тези резултати промениха и ставките на букмейкърите — много прогнози вече сочат „червените“ като водещ претендент за титлата.
Форма и ключови играчи
ЦСКА показва реална стойност, не само потенциал. Към момента Лапоухов е №1 на своя пост в efbet Лига, а добро впечатление правеха и Сенси и Цварц преди контузията им. Не по-слаби от конкурентите са Мартино, Ебонг, Питас, Иванов, Гбамен и Жордао. Тези имена създават солидна база за оптимизъм и обясняват внезапното повишаване на очакванията към тима.
В Европа представянето също е по-добро спрямо предишните месеци: поражение с 1:2 от Монако и равенство 2:2 с Нордселанд донесоха само една точка, но играта при Гиздол бе по-убедителна и привлекателна. Дори срещу лидера в Лига на конференциите и гръцкото първенство — Панатинайкос — ЦСКА показа, че може да създаде положения; пропускът на Ебонг при 1:1 остава пример за прилив на шансове в трудни срещи.
Откровение и предупреждение
Успехите обаче носят и ново измерение на отговорност. Ако преди ЦСКА влизаше в дербитата като подценяван отбор с потенциал за изненада, след трите поредни победи „червените“ вече ще бъдат третирани като фаворит. Това променя тактическите и психологическите предизвикателства — опонентите няма да допускат експериментални ходове.
Точно тук идва критиката към Хулио Веласкес. Два пъти Левски бе надигран — и при титулярите за Суперкупата, и при експерименталния състав в по-новия мач. Авторът на текста припомня, че Веласкес понякога подценява важни детайли и връща неприятни спомени от миналия сезон срещу Славия. Сега подобен подход му коства поражение от ЦСКА.
Особено ако се има предвид, че двама от най-добрите играчи на Левски — Акрам Бурас и Сержиньо — са контузени, а до стартовия състав липсваха Марко Груич, Мазир Сула, Евертон Бала и Мустафа Сангаре. Тази ротация е описана не като смелост, а като ненужно самонадеяна — риск, който не оправда очакванията.
Последствията за титлата
ЦСКА вече е стреснал основните съперници: три от три и голова разлика 8:2 представляват 25% от общия брой предстоящи мачове между тях, но 75% от сблъсъците тепърва предстоят. Вероятно ще има и решаващи дуели за Купата, които също могат да променят хода на сезона.
Европейския фронт и натискът
Освен шампионатната надпревара, ЦСКА води и борба за излизане от основната фаза в Лига на конференциите. Към момента тимът има само 1 точка от 3 изиграни срещи, но програмата позволява реални шансове за класиране при максимално вложение. Именно тази двойна ангажираност ще засили напрежението.
Отборът игра достойно с Монако (б.а. лидер във Франция по това време с успех над ПСЖ), взе точка като аутсайдер срещу Нордселанд и загуби минимално от водача в Гърция — представяния, които не са фатални, но изискват превключване от „достойно“ към „точки“.
Нуждата от позитивен резултат е спешна още срещу Трабзонспор на „Армията“. Последните два евросблъсъка — с КуПС (Купио) като гост и Тюн като домакин — са в графата „всичко или нищо“. Когато целта е победа на всяка цена, отборът се нуждае не само от тактическо качество, но и от воля, характер, самочувствие, вяра и доза късмет. Тези мачове ще покажат дали ЦСКА е готов за по-големи амбиции през сезона, който стартира колебливо срещу Дери Сити, но с времето набра скорост.
