Апелативен съд във Виктория отхвърли иск за наказателно преследване на Чарлз III за геноцид

Апелативният съд във щата Виктория отхвърли иск за наказателно преследване на британския крал Чарлз III по обвинение в геноцид. Решението оставя на ищеца една последна възможност пред Върховния съд, който допуска до разглеждане едва около 10% от тези молби.

Тричленен състав на апелативния съд отхвърли „знаков“ граждански иск, внесен от 68-годишния старейшина краутатунгалунг Роби Торп, защитник на правата на австралийските аборигени. Торп вече претърпя две поражения по същия въпрос и заяви, че не очаква справедливо изслушване в австралийските съдилища. След изчерпване на вътрешните възможности той планира да заведе делото пред Международния наказателен съд в Хага.

Съдебната сага и следващата стъпка

Решението на апелативните съдии е третото поражение за Торп от началото на процедурата през 2023 г., когато той започна да се опитва да внесе частно обвинение срещу Чарлз III в Магистратския съд в Мелбърн. Апелативният съд изтъкна процесуални и правни основания за отхвърляне, като същевременно подсказа, че единственото оставащо средство е да бъде поискано разрешение за обжалване от Върховния съд, който традиционно приема за разглеждане малка част от молбите (около 10%).

Австралийският активист използва в обръщенията си „чичо“ — термин, който аборигенските общности употребяват като знак на уважение към старейшините, а самият Торп подчерта моралния и колективен характер на обвиненията.

Какво твърди искът

В исковата си молба Торп твърди, че Чарлз III, като държавен глава на Австралия, заедно с австралийското правителство и държавните институции, продължават да упражняват геноцид чрез поддържането на системи, които поставят коренното население в трайна неравностойна позиция. В подкрепа на това изложение в документите са цитирани официални статистики: местните австралийци са около 4% от населението, умират по-млади, имат по-лоши здравни показатели и са с по-висок риск от попадане в затвора или безработица в сравнение с останалите австралийци.

Торп обвини системите на управление в поддържане и възпроизвеждане на тези неравенства и настоя за наказателна отговорност на най-високо ниво.

Правният дебат: имунитет и международна юрисдикция

Ключовият правен въпрос в делото бе имунитетът на държавния глава. В иска се посочва, че имунитетът на краля по британското общо право вероятно е бил наследен и от Австралия — бивша британска колония, която признава монарха за свой държавен глава. В същото време в материала се напомня, че Международният наказателен съд не признава имунитет на държавните глави и има юрисдикция за повдигане на обвинения за геноцид.

Торп формулира перспективата директно: „Международният наказателен съд ще разобличи истинската същност на Австралия – лъжлива, расистка, незаконна окупационна сила, извършваща геноцид.“

Коментар от правната общност също беше включен в делото: „Британският монарх се ползва с имунитет срещу всякаква наказателна и гражданска отговорност в Обединеното кралство. Имунитетът на краля е по-широк дори и от този на президента на САЩ, тъй като обхваща лични действия, които са извън рамките на официалните правомощия, заяви Ан Туми, експерт по конституционно право от Университета в Сидни.“

Тези правни аргументи оформят двата противоположни полюса: едната страна залага на традиционните правила за имунитет, другата — на възможностите на международното право и принципа, че тежки международни престъпления не трябва да остават без отговор.

Контекст и значимост

Делото привлече внимание не само заради необичайния обект — британския монарх — но и заради по-широката публична дискусия относно отговорността на държавните институции към коренното население. Торп настоява, че правните пътища в Австралия са изчерпани и че единствената реална възможност за преследване на подобни обвинения е пред международни трибунали.

Апелативното решение затваря поредна национална врата, но не прекратява усилията на ищеца да пренесе спора на международно ниво.