Атаките в Черно море доведоха до отказ на 7 кораба да акостират в България

Атаките с дронове в българската икономическа зона принудиха кораби да отказват да идват на родните пристанища; последният отчет е за 7 плавателни съда, каза Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

Радостина Жекова подчертава, че движението на товари е чувствително нарушено и това вече има директен ефект върху търговията със зърнени култури и логистичните потоци към пристанищата.

Кораби, транспорт и складиране

Последната известна информация, цитирана от Жекова, е за седем кораба, които са отказали да влизат в български пристанища. По думите й ударите с дронове по плавателни съдове в българската икономическа зона са причината за това поведение на превозвачите. Заради опасенията за безопасност част от търговските маршрути се пренасочват или блокират, което оставя товарите на място.

Ефектът е ясен: търговци са купили количества пшеница, но не могат да ги натоварят на кораби, така че стоките „стоя по складовете им“, посочва Жекова. Това задръстване на логистичната верига увеличава натиска върху складовите площи и измества плановете за износ.

Реалните цени на полето

Жекова описва състоянието на пазара с конкретни цифри: „Слаба е търговията с пшеница и слънчоглед, но все пак я има. Цената за тон слънчоглед е около 480-490 евро на тон до преработвателно предприятие и 500 евро – до пристанището във Варна. За търговия с пшеница не се чува. Търговци са закупили количества от културата, но тя стои по складовете им, тъй като няма кораби, на които да я натоварят. Цената на пшеницата е около 180 – 220 – 250 евро за тон“, описва от полето, докато се сее новата пшеница, ситуацията Жекова.

Тези числа дават директна представа за моментната пазарна ликвидност: слънчогледът се търгува макар и слабо — между 480 и 490 евро за тон до преработвател и около 500 евро за тон до пристанището във Варна. Пшеницата, според нея, практически не се търгува активно; наличните партиди остават складирани, защото няма възможност за изнасяне.

Последствия за производителите и търговците

Описаната ситуация означава натиск върху паричните потоци на търговците, които са закупили стоки, но не могат да ги експедираят. Скритите разходи за складиране, рисковете от понижаване на качеството и липсата на пристанищни опции се натрупват, докато корабите отказват акостиране.

От позицията на зърнопроизводителите това е удар върху възможността за реализация на реколтата и планирането на следващи кампании. Жекова говори от полето — докато сее новата пшеница — и описва ситуацията необлагодетелствана от стабилни канали за износ.

Какво остава ясно

От разказа на председателя на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите следва, че непосредствените последствия от дроновите удари са вече в ход: плавателни съдове отказват да влизат в пристанища, търговията със зърно е вяла, слънчогледът се търгува на посочените нива, а пшеницата остава на склад. Решения за обезопасяване на транспортните маршрути и възстановяване на доверието в пристанищната логистика ще бъдат ключови за отваряне на задръстения износ.