Бизнес климатът във Франция се влоши през септември, дребната търговия пострада най-много

Бизнес климатът във Франция се влоши през септември и прекъсна поредицата от подобрения през лятото, показват данни на Националния институт за статистика и икономически изследвания „Инсее“ (INSEE). Общият индекс спадна с два пункта до 96 пункта.

Кратка равносметка по сектори

INSEE изчислява индекса въз основа на анкетите сред ръководители на предприятия в основните сектори. След 94 пункта през май, 95 през юни, 97 през юли и 98 през август, общият показател отново пада под дългосрочната средна стойност от 100 пункта.

Показателят за климата на заетостта също се понижи с един пункт до 98 пункта и остава под дългосрочната си средна стойност.

Най-силен е ударът в търговията на дребно — индексът, който включва продажба и ремонт на автомобили, се понижи с пет пункта до 94 пункта. Основният двигател на спада са по-слабите очаквания за бъдещи поръчки; влошават се и оценките за общите перспективи и за продажбите през предходния период. Значителен спад е отчетен и в търговията на дребно извън автомобилния сектор.

Секторът на услугите регистрира спад с един пункт до 98 пункта. Фирмите в сектора са по-предпазливи относно търсенето, бъдещата дейност и планирания брой персонал, макар че оценяват по-позитивно последния период.

Промишлеността остава най-устойчива — индексът е 101 пункта, малко над дългосрочната средна. Оценките за миналото и очакваното производство се подобряват, но общият обем на поръчките отслабва.

Строителният сектор запазва 96 пункта за трети пореден месец. Предприемачите отчитат подобрение в извършената работа, но са по-песимистични за бъдещето.

В търговията на едро, която INSEE измерва веднъж на два месеца, индексът спадна с два пункта до 93 пункта и остава под дългосрочната си средна стойност от януари 2023 г. Оценките за продажбите в чужбина се влошават, а очакванията за бъдещи поръчки отслабват.

Общият показател за август не е преразгледан, но след включване на закъснели отговори данните за услугите бяха коригирани надолу с един пункт, а тези за промишлеността — с два пункта.

Прогнози и оценки от ING

Ай Ен Джи (ING) предупреждава за допълнителен натиск върху публичните финанси и растежа. Според банката бюджетният дефицит може да достигне 5,4% от брутния вътрешен продукт през 2026 г. спрямо 5,1% през 2025 г. Без коригиращи мерки дефицитът може да скочи до 6,5% през 2027 г.

ING прогнозира растеж на френската икономика от едва 0,4% през 2026 г. и 0,9% през 2027 г., като ускорението би било подкрепено от по-силно европейско търсене и постепенно възстановяване на промишлеността и инвестициите.

Шарлот дьо Монпелие, старши икономист за Франция и Швейцария в Ай Ен Джи, казва, че подобрението на доверието през лятото се е оказало краткотрайно. В коментар, изпратен до БТА, тя посочва, че бизнес анкетите показват слабо вътрешно търсене, предпазливост при наемането на служители и ограничени възможности за ускоряване на икономиката през есента. По думите ѝ промишлеността остава сравнително устойчива, но по-слабите поръчки, растящите складови запаси и по-предпазливите планове за наемане подсказват, че секторът няма да компенсира забавянето в останалата част от икономиката.

Домакинствата, облигациите и ефектът върху инвестициите

Допълнителна тежест пада върху икономиката заради трайно ниското доверие на домакинствата. Показателят за потребителското доверие през септември остава на 86 пункта — с 14 пункта под дългосрочната средна стойност. Балансът на оценките за досегашното изменение на жизнения стандарт се понижава до минус 81 пункта при историческа средна стойност от минус 49 пункта. Очакванията се подобряват леко, но остават силно потиснати, а опасенията от безработица са необичайно високи, отбелязва дьо Монпелие.

Натиск върху перспективите оказва и повишаването на доходността по френските държавни облигации. След ръст с около 15 базисни пункта в сряда, доходността по десетгодишните книжа продължи да се покачва и за кратко достигна 4,70% — най-високото равнище от 2008 г., което е приблизително половин процентен пункт над нивото от началото на септември.

По-високата доходност няма да нарани незабавно целия държавен дълг заради относително дългия среден срок до падежа, но при рефинансиране разходите за лихви ще нарастват, ограничавайки възможностите на правителството да подкрепя икономиката. По-скъпото кредитиране ще затрудни жилищните инвестиции, строителството и инвестиционните планове на предприятията. В комбинация с ниското доверие това вероятно ще подтикне домакинствата да спестяват повече, а компаниите — да отлагат решения.

Слабото потребителско доверие, охлаждането на трудовия пазар и необходимостта от бюджетна консолидация ще продължат да ограничават растежа; според дьо Монпелие в краткосрочен план Франция вероятно ще изостава от останалата част на еврозоната.