България се превръща в „батерията на Балканите“ чрез бърз ръст на батерии
България ускорено превръща излишъците от слънчева енергия в батерийни мощности и за кратко време се очертава като „батерия на Балканите“, показват данните за инсталираните съоръжения и търговските потоци.
Около сто обекта за съхранение вече работят в страната — разположени на бивши летища, в заводски площи и край електроцентрали. Според Министерството на енергетиката през септември общата мощност на действащите батерийни системи е около 5,7 гигавата, а по европейския план за възстановяване са подписани договори за проекти със съвкупен капацитет от 14 гигаватчаса.
От локални площадки до международен износ
Експлозивното разрастване не е само техническа статистика — то променя търговските потоци. През юли и август България отчете нетен износ около 830 гигаватчаса месечно, повече от два пъти спрямо средното за май и юни. През юли основният поток беше към Румъния; по български пазарни цени този пренос възлизаше на около 74 млн. евро.
„Мащабът и скоростта на разгръщането на батерийните системи за съхранение в България са безпрецедентни в европейски контекст“, коментира Ставрос Папатанасиу, професор в Националния политехнически университет в Атина.
Превръщане на стари мощности в хъб за съхранение
Промяната е особено видима в ТЕЦ „Марица-изток 3“ — някога втората по големина въглищна централа в страната с четири блока по 210 мегавата. След изтичането на дългосрочния договор през 2024 г. централата силно намали производството от въглища; част от инфраструктурата за присъединяване към електропреносната мрежа вече обслужва батерийна инсталация.
„Въглищата излизат, батериите влизат. Това беше правилното място в правилния момент“, казва Васил Щонов, ръководител на ContourGlobal в България. „Всичко се случи случайно“, добавя той пред агенция Франс прес.
Щонов обяснява, че батериите служат за покриване на пикове в потреблението и за компенсиране на временно намалено производство от водноелектрически и ядрени мощности. Те обаче не могат да заместят спиране на ядрен реактор за дни или седмици.
„Можехме да се възползваме от тази важна връзка с електропреносната мрежа. Решихме да изключим един въглищен блок и да свържем там батериите“, казва още Щонов.
Ролята на АЕЦ „Козлодуй“ и баланса на системата
По думите на Щонов около две пети от електроенергията в страната идват от АЕЦ „Козлодуй“, което прави наличието на гъвкави газови мощности по-важно — а такива има значително по-малко в сравнение с Гърция или Румъния. Затова той настоява България да запази минимален резерв от въглищни мощности за енергийна сигурност при тежка зима или прекъсване на газовите доставки.
Никола Газдов, председател на Българската асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия, смята, че бързият растеж на батериите е по-скоро резултат от съвпадение на обстоятелства, отколкото от предварително планирана държавна стратегия. Основният двигател са фотоволтаичните централи, които създават дневни излишъци, а процедурите за изграждане на батерии са опростени — голям проект може да се реализира за по-малко от 18 месеца, отбелязва той.
Възможности и ограничения
През 2025 г. България е получила около 9% от новоинсталирания в Европа капацитет за съхранение чрез батерии. Ленарт Херман, старши консултант в мюнхенския Изследователски център по енергетика (FfE), смята, че страната може да послужи като положителен пример за други европейски държави.
Херман също така предупреждава за ограничения: междусистемните връзки със съседите имат ограничен преносен капацитет, а сегашните батерийни системи осигуряват съхранение обикновено за период между един и шест часа, рядко до осем. „Масовото им навлизане може да ограничи и собствената им рентабилност. Батериите се зареждат при ниски цени на електроенергията и отдават енергия при високи цени. Колкото повече системи работят по този модел, толкова повече се свива ценовата разлика, от която получават приходи.“
Резултатът е ясен: България бързо придобива ключова роля в регионалната мрежа за съхранение, но техническите ограничения, преносните капацитети и икономическата реалност на пазара поставят граници пред идеята за дългосрочно превръщане в безусловна „батерия на Балканите“.
