Бюджет 2027: правителството търси 2 млрд. евро — тежестта пада върху частния сектор

Бюджетните планове за 2027 г. влязоха в остър спор в ефира на Нова телевизия — правителството иска около 2 млрд. евро допълнителни приходи, докато критиците виждат прехвърляне на тежестта към бизнеса и работещите.

В студиото финансовият журналист и анализатор Стефан Антонов защити стратегията на постепенна корекция на дефицита чрез икономически растеж, а икономистът д-р Евгений Кънев предупреди, че основната сметка ще бъде платена от частния сектор.

Къде е фокусът — растеж или натиск върху компаниите

Антонов отхвърли идеята за остри съкращения като единствено средство за намаляване на дефицита. Той подчерта, че целта е дефицитът да намалява като дял от БВП, докато икономиката расте, и припомни негативните ефекти от строгата политика след 2009 г. Според него бюджетните разчети предвиждат и пренасочване на средства между пера за около 0,6% от БВП.

Кънев контраатакува, че планът всъщност натоварва бизнеса в момент на влошаваща се икономическа среда. По неговите оценки публичните разходи достигат приблизително 45% от брутния вътрешен продукт, а предвиденото увеличение на осигурителната тежест ще засегне най-силно работещите и предприятията в светлата икономика.

Мерки за приходи и спорни тактики

Антонов посочи, че в плана има мерки срещу данъчни измами, сред които промени в облагането с ДДС при продажбите на новопостроени жилища — от тях се очакват допълнителни приходи от около 120 млн. евро. Той също така акцентира върху нуждата от фискален резерв като инструмент за реакция при кризи и предупреди, че тревожните послания от институциите могат да разклатят доверието и да задълбочат проблемите.

Кънев, от своя страна, постави под въпрос липсата на убедителни структурни реформи и посочи слабостите в електронното управление, което според него би донесло значителни икономии при дигитализацията на административните процеси.

Застрахователни премии и предложение за временен фонд

Двамата се разминаха и по въпроса за риска от ограничено корабоплаване в Черно море. Кънев заяви: „Единственият начин в момента да се спре ръстът на тези застрахователни премии е част от риска да бъде поет от държавата“. Той предложи временен държавен фонд, който да покрие част от повишения застрахователен риск за корабите, тъй като високите премии вече затрудняват бизнеса и могат да намалят конкурентоспособността на българската продукция.

Антонов предупреди, че банките могат да прехвърлят допълнителните разходи към клиентите чрез такси и лихви, и изтъкна необходимостта от резерви в бюджетите, за да се реагира при непредвидени шокове.

Контрол, ТЕЛК и съмнителни искове

Двамата обсъдиха и планирания засилен контрол върху разходите, свързани с ТЕЛК решенията — от тях правителството очаква икономии в размер на 228 млн. евро. Кънев критикува управлението на средствата в здравеопазването и енергетиката, като заяви, че голямата роля на държавата при разпределянето на ресурси създава предпоставки за злоупотреби.

Спор възникна и около възможността за допълнително облагане на банковите печалби и свръхпечалбите. Антонов разграничва авансовото внасяне на данък върху печалбата от същинския данък върху свръхпечалбите и допусна еднократно по-голямо облагане на много рентабилен сектор, ако това ограничава дефицита. Кънев уточни, че извънредното облагане е оправдано при необичайно високи печалби вследствие на криза, и попита защо подобни мерки не се обсъждат за „Лукойл“, който според него печели от настоящата енергийна конюнктура.

Антонов отговори, че ако данните на особен управител за ниски маржове на рафинерията са верни, допълнителното облагане би било трудно да се обоснове. Той предупреди и за риск от международни арбитражни дела при мерки, насочени срещу една компания, отбелязвайки за предупреждение за потенциален иск от собствениците на „Лукойл“ на стойност около 3% от БВП на България.

Заключителни позиции

Антонов подчерта, че борбата със злоупотребите трябва да запази подкрепата за нуждаещите се, а Кънев апелира за засилен контрол, като го определи като възможност за намаляване на публичните разходи. „„За първи път от 17 години идва правителство с ангажимент да ограничава бюджетния дефицит“, заяви той.”

„„Въпросът е кой плаща сметката за тази ситуация. Решението на правителството е просто – това трябва да бъде частният сектор“, коментира икономистът.”

Спорът в студиото остави ясно усещане за разделение: намерението за по-големи приходи и по-малко съкращения в номинал — срещу предупреждения за допълнителен натиск върху бизнеса, работещите и икономическата активност.