ВМРО-ДПМНЕ отказа да участва в поклонението пред останките на цар Самуил в София
ВМРО‑ДПМНЕ категорично отказа поканата на Красимир Каракачанов към премиера Християн Мицкоски за съвместно поклонение пред тленните останки на цар Самуил в София. В отговора си в Скопие управляващата партия превърна жеста в повод за остра политическа реакция.
Завръщането на останките на владетеля в българската столица вместо да сближи двете страни предизвика „вълна от жлъч край Вардара“. Партията на Мицкоски не само отхвърли поканата, но и втвърди тона, превръщайки историческото събитие в арена за политическа разправа.
Остра реакция и директни обвинения
В официалната си позиция ВМРО‑ДПМНЕ върна призива обратно към Каракачанов и го посъветва да отправи поканата към други политици. „Би било по-уместно той да отправи поканата към своите съмишленици Зоран Заев и Венко Филипче“, заявиха от партията.
В комюникето на управляващите в Скопие имаше и откровено критични пасажи: „За да оправдаят отказа си, от партията на Мицкоски извадиха абсурдни аргументи, замесвайки дори средновековната история на Англия.“ Като илюстрация на това от Скопие цитираха исторически аналог: „Английският крал Ричард I се намира във Франция, макар това да не го прави французин“.
Риторика, национална идентичност и компенсиращи удари
ВМРО‑ДПМНЕ не се ограничи до отхвърлянето на поканата и премина към настъпленчески тон по въпроси на историческата памет. Партията подчерта, че за тях Гоце Делчев е „една от най-блестящите фигури в македонската история“ и припомни дипломатическо действие от миналото: „Трябва да припомним и мъдрия ход на България в миналото, когато предаде останките на Гоце Делчев на Македония. Би било добре тогава да се обясни какво означава той за българските говорители.“
Финалните думи от позицията дават ясен тон на съобщението: „За съжаление, на официална София ѝ липсва тази мъдрост, но в същото време приветстваме ентусиазма, с който България почита делото на цар Самуил, който е оставил незаличима следа в Македония.“
Последствията: от памет към нов политически конфликт
Поканата за общо поклонение, замислена като жест на уважение към историческа фигура, бе реванширана с реторика, която задълбочи разделението. От София бе отправена ръка за символично съвместно почитане на цар Самуил, но вместо обединение от Скопие дойде категоричен отказ и акцент върху други исторически и политически въпроси.
Този открит обмен на обвинения и исторически препратки отново изважда на преден план чувствителните теми за идентичност и наследство между двете страни, като трансформира момента на връщане на останките в нов епизод от продължаващата „война за историята“.
