В България напредва не по-доброто, а по-малко лошото, казва Палми Ранчев

В България не напредва най-доброто, а това, което е просто “по-малко лошо” — това е изводът на поета, писателя и треньора по бокс Палми Ранчев, който от осем години живее в Барселона и в интервю за БНР коментира обществената апатия, протестите, живота в чужбина и отношението към националните будители.

Ранчев поставя акцент върху чувството за изолация като ключов фактор за слабата обществена мобилизация. Той описва българското общество като разпокъсано и несигурно в силата на колективните действия, което според него блокира промяната.

Атомизация и недоверие към общите усилия

„Нашето общество винаги е било атомизирано, човекът винаги се е чувствал сам. Чувства се като почти незабележим атом и ако се обедини със също толкова незабележими атоми, не е сигурен, че ще бъде някаква сила“, коментира Ранчев. Този образ на „незабележимия атом“ лежи в центъра на неговата диагноза за обществената апатия — хората не вярват, че заедно могат да постигнат реални промени, затова остават пасивни или се отдават на минимални, безопасни компромиси.

Речта му акцентира върху психологическата бариера пред колективното действие: когато индивидът смята, че самият той няма значение, желанието да се включи в общи инициативи намалява драстично. Това, според Ранчев, обяснява защо протестните вълни трудно прерастват в устойчива промяна.

Протести, апатия и изборът на „по-малкото зло“

В интервюто Ранчев свързва общественото отчуждение с феномена, при който хората избират „не толкова лошото“ вместо да търсят истинско подобрение. Тази прагматична, но по същество низходяща логика подсказва защо новите инициативи неизменно се сблъскват с консервативна инерция — не защото няма възможности, а защото липсва доверие, че усилията ще доведат до по-добър резултат.

Темата за протестите се появява в контекста на това недоверие: публичните демонстрации не винаги успяват да трансформират личната несигурност в обща воля за промяна, а без тази трансформация протестите остават ограничени във времето и ефекта.

Живот в чужбина и поглед към Родината

Като човек, който живее в Барселона от осем години, Ранчев говори не само като наблюдател, а и като човек, който е излязъл извън България и връща поглед към родината от дистанция. Този живот в чужбина, според него, дава перспектива, но не отменя критиките към социалните структури у нас. Той носи опита на наблюдение отвън — факт, който допълва неговите оценки за вътрешната социална динамика.

Ранчев комбинира артистичното си и спортно-образователно амплоа — като поет, писател и треньор по бокс — за да опише обществените процеси като борба: не само срещу външни фактори, но и срещу вътрешната пасивност, която спира хората да се организират и да изискват повече.

Отношение към националните будители

В разговора с БНР Ранчев докосва и темата за отношението към националните будители — въпрос, който той поставя във връзка с общата социална памет и отговорността за общото. Начинът, по който обществото почита или пренебрегва будителите, според него, отразява степента на колективна съзнателност и готовност да се обединява в името на общи цели.

Заключението на Ранчев е кратко, но силно: без вяра в колективното усилие и без усещане, че обединението може да произведе сила, обществото ще продължи да избира по-малкото зло — и така напредъкът ще бъде ограничен.