Гърдев: България е действала навреме след решения на КСНС, атаките целят разделение

Гърдев заяви пред bTV, че България не е закъсняла с мерките за сигурност в Черно море и че решенията за действията на държавата произлизат от решения на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Бившият депутат от „Има такъв народ“ подчерта, че атаките срещу търговски кораби са част от целенасочена стратегия с по-широки цели.

Димитър Гърдев, който е бивш председател на Комисията по европейски въпроси в Народното събрание, изнесе директна и недвусмислена оценка пред телевизията: мерките за защита не са били реакция в последния момент, а институционален отговор, оформен от взетите решения на КСНС. Той свърза политиката по сигурността с централизираното взимане на решения в рамките на консултативния орган, внушавайки, че има системен подход, а не хаотични действия.

Какво каза Гърдев

По думите на Гърдев, атаките срещу търговски кораби в Черно море не са случайни инциденти, а са част от по-широка стратегия. Тази стратегия, според него, преследва две основни цели: да застраши корабоплаването и едновременно с това да провокира напрежение и да създаде разделение в обществата на засегнатите държави. Формулировката подчертава, че ефектът върху обществените нагласи е целенасочен и се търси именно въздействие отвъд непосредствените физически щети.

Гърдев акцентира върху ролята на държавните институции и върху необходимостта решенията за мерки да бъдат координирани и базирани на оценка на риска. Той повтаря, че българските действия са следствие от решенията, приети на ниво КСНС, което поставя напрежението около Черно море в рамката на официалната държавна политика.

Последствията от стратегията

Тезата, изложена от Гърдев, въвежда ясна гледна точка: атаките срещу търговски кораби служат не само за физическо въздействие върху транспорта, но и за психологическо и политическо въздействие върху обществата на засегнатите държави. Това създава двоен проблем — риск за безопасността на корабоплаването и ерозия на обществената cohезия чрез провокации, които целят да разделят гражданите и да увеличат напрежението.

Като бивш председател на Комисията по европейски въпроси, Гърдев използва тежестта на своя опит, за да придаде сериозност на твърденията си. Изявлението му пред bTV оформя и политическата посока: когато мерките са резултат от решения на КСНС, действията на държавата следват линията, приета на високо ниво.

Езикът на опасността

Гърдев описва тези събития с категоричност и предупреждава за намерението зад тях — не просто да се нанесат удари по инфраструктура или икономически интереси, а да се използва нападението върху корабоплаването като инструмент за създаване на обществено разделение. Тази формулировка изважда на преден план използването на операции с въздействие върху гражданите като част от по-широка стратегия.

Заявеното от него поставя акцент върху нуждата от устойчив държавен отговор и координация на мерките за сигурност, които да следват решенията на националните органи. По този начин, според Гърдев, България е предприела мерки навреме и в съответствие с формулираните решения на КСНС.

Впечатлението, което оставя изявлението, е за държавна линия, която не е импровизация, а обмислен отговор на системна заплаха — заплаха, която засяга не само плаването в Черно море, но и вътрешната стабилност на обществата, които са изправени пред опитите за създаване на разделение.