Иркутск и логиката на руските обвинения: от биолаборатории до цензура
Иркутск се превърна в болезнен пример за начина, по който Москва формулира и използва обвиненията си. Инцидентът със служителка на научен институт и откритието на Yersinia pestis хвърлят в остър фокус въпроса дали обвиненията на Кремъл към другите не са огледало на собствените ѝ практики.
Иркутск — тест на пропагандния стандарт
На 23 септември външният министър Сергей Лавров отправи предупреждение за „военно-биологична дейност“ на някои държави, подчертавайки, че дейности, представяни като превенция или научно сътрудничество, пораждат „сериозни въпроси“ за спазването на Конвенцията за биологичните оръжия. Няколко дни по-късно 28-годишната Даря Шипилова от Иркутския противочумен институт счупи епруветка, за която се твърди, че съдържала Yersinia pestis — бактериален причинител на чумата. Жената се разболяла тежко и починала на 2 октомври. Около 200 души са поставени под медицинско наблюдение, няколко болници са карантинирани, а ръководителят на Роспотребнадзор е пристигнал на място.
Руският официален манифест е категоричен: властите отричат връзка между лабораторията и смъртта, твърдят, че причината е „пневмония с неизвестна етиология“, че не е установен микроорганизъм, свързан с работата на жената, и че в института не е регистриран инцидент с патоген. Но ако приложим доказателствения стандарт, който Москва използва срещу Украйна — че наличието на биолаборатория означава програма за биологични оръжия — картината в Иркутск изглежда силно подозрителна.
От обвинение към огледало: биолаборатории и международни твърдения
През март 2022 г. Москва свика Съвета за сигурност на ООН и обяви, че е открила мрежа от поне 30 украински биологични лаборатории, финансирани от САЩ, в които се работело с чума, антракс, холера и други патогени. Съществуването на украински лаборатории и американска помощ за биосигурност не е тайна, но скокът от „опасни патогени“ към „разработване на биологично оръжие“ остана без доказателства. ООН не разполага с информация за украинска програма за биологични оръжия, а предложението на Русия от ноември 2022 г. за създаване на комисия в Съвета за сигурност получи подкрепа единствено от Китай.
Противно на това, в собствените си годишни доклади Държавният департамент на САЩ твърди, че Русия поддържа настъпателна програма за биологични оръжия и нарушава Конвенцията за биологичните оръжия. Това противопоставяне на обвинения и контраобвинения прави случая в Иркутск особено показателен за начина, по който се оформят и използват подобни послания.
Хибридна война, саботаж и влияние върху избори
Обвиненията на Москва не се изчерпват с биологични теми. Русия многократно е обвинявала Украйна и Запада в подготовка или употреба на химически оръжия; Организацията за забрана на химическите оръжия потвърди наличието на CS в проби от няколко инцидента по фронта. Кремъл нарича атаките на украински сили „терористични“ и обвинява Запада, че подпомага „тероризма“.
Междувременно НАТО говори за руска кампания срещу съюзници — включваща саботаж, насилие, кибератаки, електронни смущения и дезинформация. През 2025 г. литовските следователи стигнаха до извода, че взривяващите и запалващи пратки, изпратени чрез DHL и DPD в Европа през 2024 г., са били организирани от руски граждани с връзки с руското военно разузнаване. На 5 октомври германският шеф на външното разузнаване Мартин Йегер описа действията на Москва срещу Европа като „сенчеста война“, а европейският външнополитически ръководител Кая Калас заяви, че руските хибридни действия вече излагат човешки животи на риск. Москва отрича тези обвинения.
Вмешателство, цензура и идентичност
Русия е особено чувствителна към обвинения за „чужда намеса“. Миналата година Ройтерс попита прессекретаря Дмитрий Песков за руско влияние в Молдова; той заяви, че Русия „никога“ не се меси във вътрешните работи на други държави. Все пак разследване на Ройтерс установи, че стотици молдовски православни свещеници са били водени на платени пътувания до Русия; журналистите идентифицираха руски оперативни служители около тези посещения, мрежа от Telegram канали с еднакви антиевропейски послания и свидетелство за свещеник, получил руска банкова карта и около 1200 долара, с искане да убеждава енориашите да гласуват срещу прозападното ръководство.
Когато ЕС ограничава излъчването на руски държавни медии, Москва крещи за цензура. Същевременно прессекретарят Песков публично оправдава ограниченията по време на войната в Русия, като заявява, че цензурата е оправдана в условията на „информационна война“. Независими руски медии бяха блокирани или закрити след нахлуването в Украйна, журналисти напуснаха страната, а хора получаваха присъди за „дискредитиране“ на въоръжените сили.
Накрая — идентичността. Кремъл оправдава политиката си спрямо Украйна с „защита“ на рускоезичното население. Но ООН документира обратното: от учебната 2022–2023 г. Русия налага своята учебна програма в окупираните територии, ограничава украинския език, премахва украински книги и блокира достъпа до украински образователни сайтове. В Крим броят на учениците, обучаващи се на украински, е спаднал от 12 700 преди окупацията до 197 през 2023 г., а Международният съд определи приложението на руската образователна система спрямо украинския език като модел на расова дискриминация.
Следователно моделът на обвиненията на Русия — от биолаборатории през химически и хибридни заплахи до намеса в избори и цензура — често отразява собствени практики и инструменти, които Кремъл сам използва или защитава. В този контекст въпросът дали „всяко обвинение е признание“ звучи по-малко провокативно и повече като предупреждение.
