КЗП разкрива надценки над 100% и десетки милиони левове в търговията с храни

КЗП сигнализира за остър разрив между цената на храните при производителите и сумите, които потребителят плаща на касата. Комисията за защита на потребителите и нейната председателка Мая Манолова посочват надценки, достигащи и дори надхвърлящи 100%, както и десетки милиони левове за консултантски услуги.

Комисията очертава картина на системна разлика в стойността на продуктите, съчетана със съмнения за нелоялни търговски практики и поредица от проверки. Производителите отчаяно сигнализират, че продават продукцията си на все по-ниски цени, докато крайната сметка за потребителя расте. Големите търговски вериги отговарят, че констатираните надценки не е равно на директна печалба и оспорват методологията на контролните органи.

Надценките и парите зад тях

КЗП представя случаи, в които надценките върху основни храни стигат до и надхвърлят 100%. В същото време се посочва, че за консултантски услуги се отделят десетки милиони левове. Това съвпадение поражда въпроси относно механиките на формиране на крайната цена и ролята на външни разходи, които търговските вериги обвързват с оперативните си модели.

Институционалните проверки имат за цел да установят дали в практиката има нелоялни търговски практики, които превръщат разликата между производствена и крайна цена в системен проблем. Контролният орган подчертава наличието на доказателства, които налагат допълнителни разглеждания и действия.

Две страни на спора

От една страна стоят производителите, които твърдят, че са принудени да продават на по-ниски цени. От другата — потребителите, които на касата забелязват постоянно увеличаващи се суми. Големите търговски вериги контрират с аргумента, че надценката не е синоним на чиста печалба, като подчертават, че структурата на ценообразуване включва разходи, инвестиции и услуги, които не са част от директния производствен разход.

Този конфликт между контролните органи и търговците обаче не решава основния проблем: кой реално формира цените на основните храни и дали има пазарна среда, в която конкуренцията работи в интерес на потребителя.

Санкции срещу практики не означават автоматично по-ниски цени

Проверките могат да установят нарушения и институциите могат да наложат санкции, но КЗП подчертава, че нито едното, нито другото гарантират намаление на крайните цени. Проблемът е структуриран — от договорките между производители, доставчици и търговски вериги, през допълнителните разходи, до начина, по който се представя и формира крайната сума пред купувача.

Докато дебатът между държавата и търговците продължава, ефектът се измерва от джобовете на потребителите, които продължават да плащат по-високи сметки за същите продукти.

Възможни посоки, но без готови решения

КЗП призовава за по-широк анализ на структурата на веригите и моделите на ценообразуване. Големите вериги, от своя страна, настояват, че изводите на контролния орган не отразяват пълната картина на бизнес разходите и че надценката сама по себе си не е индикатор за злоупотреба.

Ясният извод от досегашните брифинги е, че проблемът е мултифакторен и изисква както контрол и прозрачност, така и публичен дебат за това как да бъде защитен интересът на потребителя. Без промяна в начина на формиране на цените и в практиките на пазара, разликата между това, което се произвежда, и това, което се плаща, ще остане в полза на тези с власт над веригата на разпределение.