Коларова: И двамата претенденти за президент са в сериозно затруднение
Коларова алармира, че ниската избирателна активност поставя под въпрос доверието в политическата система и усложнява ситуацията преди балотажа.
Тази диагноза идва от проф. Румяна Коларова, която категорично поставя акцент върху същността на проблема: избирателите не разпознават своите представители сред кандидатите и това се проявява във вялото участие в изборния ден.
Криза на представителството и последици за балотажа
Ниската избирателна активност не е просто статистика — според Коларова тя е симптом на по-дълбока криза на политическото представителство и въпроса за общественото доверие. Това напрежение расте в навечерието на решителния кръг от изборите и вече има конкретни политически последствия.
По думите ѝ, поставената цел кандидатът Гюров да събере 600 000 гласа не беше реализирана. Наред с това тя подчерта, че предложението му не успява да привлече избиратели извън базовите структури на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Тази неспособност да мобилизира по-широка подкрепа означава, че изходът от балотажа е по-непредсказуем и сложен за планиране.
“От самото начало казахме, че избирателната активност е това, което има значение. Това се нарича криза на политическото представителство – избирателите не виждат в кандидатите свои представители. Виждаме, че поставената цел Гюров да постигне 600 000 гласа не беше постигната, защото кандидатурата му се оказа непривлекателна за избирателите извън “Продължаваме промяната” и “Демократична България”. За другите се оказа, че собствените им избиратели не ги припознават. Най-голямата е кризата при “Прогресивна България”, заяви политологът проф. Румяна Коларова в “Денят ON AIR”.
Къде сгрешиха партиите
Коларова очертава две ясни поражения за политическите формации: първо, неспособността да превърнат подкрепата на партийните ядра в по-широка електорална база; и второ, загубата на идентификация между кандидати и собствените им избиратели. И двете явления ерозират легитимността на представителите и правят резултатите от изборите по-несигурни.
Особено драматична е картината при „Прогресивна България“ — според политоложката тя е партията, при която кризата на припознаване сред собствените симпатизанти е най-изразена. Това оставя партията в по-уязвим курс в навечерието на решителните политически връзки и преговори след изборите.
Нарастващо напрежение преди балотажа
Изказването на Коларова създава рамка, в която политическата борба на балотажа ще бъде повлияна не само от програмни различия, но и от въпроса кой успее да мобилизира по-активно скрития и нерешен избирател. Ниската активност променя динамиката: традиционните сметки за прехвърляне на гласове вече не дават гаранции за предвидим резултат.
Заключението на проф. Коларова е твърдо и без много омаловажаване: проблемът не е само в отделни кандидатури, а в системна слабост на връзката между политиците и избирателите. Ако тази слабост остане, тя ще засегне и легитимността на техните мандати след изборите.
Крайният ефект от тази диагноза ще стане ясен едва след балотажа, но оценката на Коларова вече постави приоритетни задачи пред партиите — да възстановят доверието и да убедят широкия електорат, че техните кандидати могат реално да им представят интересите.
