Лагард: Европа рискува да изостане от САЩ и Китай в надпреварата за ИИ

Лагард призова Европа да действа незабавно, за да не повтори грешката от първата дигитална революция. Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард каза това в Женева по време на дискусия, организирана от Световния икономически форум, предаде Франс прес.

Европа не може да си позволи отново да бъде наблюдател, докато другите доминират технологичното поле. „Европа до голяма степен пропусна първата дигитална революция, тъй като икономическите ползи от разпространението на информационните и комуникационните технологии бяха реализирани непропорционално в други части на света„, заяви тя. „Не можем да си позволим да повторим този опит с изкуствения интелект – втората дигитална революция„, предупреди президентът на ЕЦБ.

Научен потенциал срещу търговска реализация

Лагард посочи, че Европа разполага с значителни научни ресурси, но те не се превръщат достатъчно често в печеливши компании и продукти. Тя отбеляза, че ЕС представлява 6 на сто от световното население, но не по-малко от 15 на сто от научните работници в света. Освен това Европа има близо една пета от най-цитираните научни публикации в света, каза тя.

Тезата е ясна: наличието на таланти и отлични изследвания не е достатъчно без механизми, които да насочват капитала и да позволяват бърз растеж на технологичните фирми. Именно тук Лагард вижда критичен пропуск — превръщането на научни постижения в търговски успех.

Капиталов пазар и политическа цел за 2026 г.

Европейският съюз работи от години за по-голяма интеграция на капиталовите пазари с цел да отвори повече възможности за инвестиране на гражданите и да насочи повече средства към европейски компании. Лидерите на ЕС са се поставили за цел да постигнат споразумение за по-добра интеграция до края на 2026 г., припомни Лагард. По думите ѝ това трябва да доближи Европа до създаването на истински единен капиталов пазар и да улесни достъпа до капитал за растеж на технологични фирми.

Признаци на надежда, но и сериозни ограничения

Въпреки тревогите, Лагард посочи „окуражаващи признаци“ за позициите на Европа. Данни от проучвания показват, че компаниите в еврозоната планират през 2026 г. да насочат средно около 9 на сто от общите си инвестиции към технологии, свързани с изкуствения интелект. Това е индикатор за нарастващо внимание и ресурс към сектора.

Все пак тя посочи и основна пречка: разпокъсаността на пазарите. Фрагментацията ограничава мащабируемостта на фирмите и затруднява достъпа им до необходимия капитал — фактори, които директно възпрепятстват конкуренцията с големи пазари като САЩ и Китай.

Глобалната надпревара

Лагард припомни, че глобалният пазар на изкуствен интелект се разраства стремително от 2022 г. насам и привлича огромни инвестиции. В надпреварата водеща роля имат американски технологични компании като „ОупънЕйАй“ (OpenAI), „Антропик“ (Anthropic), „Гугъл“ (Google), „Мета“ (Meta), „Майкрософт“ (Microsoft) и „Амазон“ (Amazon), както и китайската „ДийпСийк“ (DeepSeek), отбелязва АФП.

Тази концентрация на ресурси и пазарна мощ извежда сериозен риск за Европа, ако не успее да ускори транслацията на научни постижения в конкурентни продукти и да осигури достатъчно капитал за растеж.

Заключение

Лагард отправи категоричен сигнал: Европа трябва бързо да преобразува своя научен потенциал в практически приложения и да реформира финансовите си пазари, за да позволи на компаниите да растат и да се конкурират на глобално ниво. Срокът, който лидерите на ЕС са си поставили — до края на 2026 г. — остава критичен елемент в тази стратегия. Без видими и ускорени действия, Старият континент рискува да изгуби още една вълна от дигиталната трансформация.