Лондон и Белият дом в битка за информацията и границите на свободата на словото
Лондон създава Национален център за информационна отбрана, чиято задача е да открива, проследява произхода и да противодейства на информационни атаки от враждебни държави, обяви премиерът Анди Бърнам пред Общото събрание на ООН. В същото време в САЩ Белият дом спира достъпа на екипи от CNN, MS NOW и Politico — и конфликтът между защита срещу манипулация и натиск върху медиите излиза на световната сцена.
Лондон: отбраната срещу руските операции
Бърнам посочи конкретно руските методи: мрежи от ботове, фалшиви сайтове, манипулирано съдържание и кампании, целящи да разделят обществото и да влияят на избори. Великобритания вече е оказвала помощ на Молдова срещу подобна намеса и обещава да споделя този опит с други държави. Според Лондон демокрацията има право да се защитава от системни, държавно насочени дезинформационни кампании.
Вашингтон: отнемане на достъп и съдебен спор
Президентът Доналд Тръмп обяви, че медиите разпространяват „фикция и лъжи“ и „fake news“, след което в последващия ден пропуските за репортерите от CNN, MS NOW и Politico бяха деактивирани. Белият дом аргументира решението с позицията, че свободата на словото не гарантира постоянно място в залата за брифинги или непрекъснат достъп до администрацията. Трите медии отговориха със съдебен иск, твърдейки че деактивирането е наказание заради съдържанието им и нарушава Първата поправка. Спорът вече е пред федерален съд.
Тази сага не е новост: през 2018 г. федералният съдия Тимъти Кели нареди временно възстановяване на пропуска на журналиста на CNN Джим Акоста след подобен конфликт с първата администрация на Тръмп. Сега същият съдия разглежда новото съдебно дело.
Речта на Тръмп пред ООН и атаките срещу международни институции
На трибуната в ООН Тръмп не пести критики — той нарече Международния наказателен съд „група злодеи“ и призова държавите членки да напуснат институцията. Администрацията в момента твърди, че съдът няма право да преследва американски военнослужещи и го обвинява в политически мотивирани действия; кампанията срещу съда включва и санкции срещу негови служители. От трибуната Тръмп отправи и твърдия си тон към Иран, заявявайки, че при липса на споразумение САЩ могат да „унищожат Ислямската Република“. В резултат висши членове на иранската делегация напуснаха залата; по-късно американски и ирански представители все пак проведоха разговори, които Тръмп определи като „много добри“.
Между политическа реторика и доверие
Речите, внушенията и предприетите действия поставят въпроса за доверието към официалните версии. Наблюдаваният цикъл на конфронтация — от „печели войната с Иран“, до преговори, до заплахи за „унищожаване“ и обратно — само подхранва съмненията. Те се засилват и от съобщения за подозрително точни пазарни залози непосредствено преди ключови изявления на Тръмп, заради които в Конгреса вече се обсъжда възможно използване на вътрешна информация.
Развързването на информацията в геополитически контекст хвърля в сянка въпроса кой има право да определя истината: държавните служби, които обещават защита срещу външна намеса, или държавните администрации, които обявяват и наказват „фалшиви“ медии.
Уроки за България
Този международен паралел има отражение и у нас. В България вече се наблюдава „мода“ да се мечтае за „един учебник, една линия, една партия, Белене“ — тенденции, които започнаха с уволнения на журналисти и с посочване на „правилните“ и „неправилните“ медии. Ако руските институции нямат избор, а американските управляващи понякога не знаят как да боравят с този инструментариум, ние притежаваме и двете предпоставки: възможностите за намеса и склонност към централизъм.
В демокрацията властта не бива да бъде последна инстанция за собствената си правота. Това е урок, който днес изглежда по-необходим от всякога.
