ООН: Мариана Кацарова установи, че Русия засили транснационалните репресии срещу критици си
ООН съобщи, че Русия е изградила държавна машина за преследване на свои критици извън границите си, която се е разширила след февруари 2022 г., заяви спецдокладчикът Мариана Кацарова. Последствията за бежанци и дисиденти са системни и многопластови.
В представения пред Съвета на ООН по правата на човека доклад Кацарова квалифицира действията като „транснационални репресии“ и ги разглежда като институционализирана държавна стратегия, базирана на близо 400 документирани случая.
„Транснационалните репресии не са поредица от изолирани инциденти в чужбина. Те са продължение отвъд границите на Русия на същата структурна, подкрепяна от държавата система на репресии, която документирах в страната,“ каза Кацарова. Тя подчертава, че напускането на Русия не гарантира край на преследването.
Насилие, убийства и отравяния
Докладът изброява сред най-тежките форми на преследване убийства, опити за убийства, физически нападения и отравяния. Кацарова посочва конкретни случаи, включително убийството на бившия руски агент Александър Литвиненко в Лондон през 2006 г. и на чеченеца Зелимхан Хангошвили в Берлин през 2019 г. Споменати са и предполагаеми отравяния на руски журналисти и правозащитници в Германия, Грузия и Чехия.
Мащаб и тенденции след 2022 г.
Според доклада между 650 000 и 900 000 души са напуснали Русия след февруари 2022 г. Документираните случаи на транснационални репресии са 29 за периода 2014–2021 г. и 89 за 2022–2024 г. — приблизително осемкратно увеличение на средногодишния брой на случаите след началото на инвазията в Украйна.
Броят на присъдите, постановени задочно срещу хора извън Русия, също е скочил — от четири през 2022 г. до 157 през 2025 г., посочва докладът.
В разследванията и действията участват най-малко девет подразделения на руската Федерална служба за сигурност (ФСС), както и военното и външното разузнаване, прокуратурата и държавни министерства, се казва още в документа.
Методи на преследване и целеви групи
Кацарова отбелязва, че след 2022 г. не само са се увеличили случаите, но и са се развили методите на преследване. Използват се заповеди за арест, международни бази данни, финансови ограничения, цифрови инструменти, съдебни дела и посредници. Русия е страната, която най-често иска „червени бюлетини“ на Интерпол; около половината от разгледаните случаи, свързани с Русия през 2024 г., са били определени от контролния орган като несъответстващи на устава на организацията.
Специално внимание се обръща на уязвими групи: жени, избягали от принудителни бракове и домашно насилие в Чечения, ЛГБТ активисти и защитници на правата на коренните народи.
Финансов натиск като инструмент
Руският орган за финансов мониторинг „Росфинмониторинг“ поддържа списък с 21 541 души, определени като „терористи и екстремисти“. Най-малко 5063 от тях са били преследвани по обвинения, които докладчикът квалифицира като политически мотивирани. Данните от такива списъци могат да попаднат в международни бази, използвани от банки и финансови институции, което довежда до блокиране на сметки в чужбина и допълнително изолиране на жертвите.
Препоръки и международни искания
Кацарова призова за изработване на юридически обвързваща конвенция на ООН срещу транснационалните репресии. Тя предлага общи дефиниции, задължения за приемащите държави и механизми за превенция, търсене на отговорност и международно сътрудничество. Докладчикът отправя и конкретен призив към държавите да проверяват внимателно руските искания за арест и екстрадиция и да не връщат хора, когато съществува риск те да бъдат подложени на преследване или изтезания.
Руская дипломатическа мисия в Женева не е отговорила непосредствено на запитване на Ройтерс за коментар. Москва и преди е отхвърляла обвинения за враждебни действия на чужда територия и е определяла подобни твърдения като част от кампания на Запада срещу Русия, пише БТА.
