Перспективата за намеса на НАТО спира Путин да стигне до ядрена ескалация в Украйна

Перспективата за директно включване на НАТО и рискът от по-твърда западна реакция са основните фактори, които спират Владимир Путин да прибегне до ядрено оръжие срещу Украйна, смята полковник от запаса на британската армия.

Това мнение изрази Хамиш де Бретън-Гордън пред киевската медия „24 Канал“ и аргументира, че дори тактически ядрен удар по военни обекти или командни центрове в Украйна не би дал на Русия решаващо предимство на бойното поле.

Тактически удар няма да реши конфликта

Де Бретън-Гордън посочва, че Русия „вече е стигнала толкова далеч, колкото е възможно. Ако наистина използва ядрено оръжие, НАТО вероятно ще бъде готово да се намеси“. По думите му подобен ход не би осигурил победа, но може да предизвика ескалация с далеч по-непредвидими последици.

Той отбелязва, че употребата на ядрени оръжия може да обърне хода на конфликта по обратен начин — да засили решимостта на Украйна и да принуди Запада към по-решителни мерки, включително възможна пряка намеса. Именно тази перспектива, според полковника, е ключовият възпиращ фактор за Кремъл.

Променяща се външна и вътрешна реторика в Москва

Де Бретън-Гордън обръща внимание и на сигналите от най-близките партньори на Кремъл, чието говорене се променя и все по-често признава, че продължаването на войната изглежда безперспективно. Той изтъква, че публичните изказвания на тези съюзници са показателни за динамиката в руската политика: „Ако Путин изобщо има приятели, то именно те сега му казват, че всичко е приключило. А фактът, че правят такива изявления публично, е много показателен“.

В същото време полковникът предупреждава, че вътрешните призиви за ядрена ескалация в Русия идват предимно от радикални кръгове, които търсят политическо влияние и често се възприемат като възможни наследници на Владимир Путин. Тези призиви, според него, не отразяват официалната държавна линия, а по-скоро вътрешнополитическа игра.

Балтийските държави и усилените подготовки

Де Бретън-Гордън подчертава, че реакцията на балтийските държави, които вече засилват подготовката си срещу евентуални заплахи, може да бъде особено бърза и решителна. Тази регионална мобилизация допълнително увеличава риска за Русия от всеобхватна международна ответна реакция.

Полковникът отбелязва и промяната в руското информационно пространство, където все по-често се появяват въпроси около управлението на Кремъл и логиката на военните действия. Според него настоящата ситуация, въпреки трудностите, доближава страните до възможност за справедлив мир повече от когато и да било.

Позициите на Кремъл и вътрешните призиви за ескалация

От Кремъл по-рано обявиха, че морските стратегически ядрени сили на Русия са в пълна бойна готовност. Помощникът на Владимир Путин, Николай Патрушев, също посочи, че заплахите от страна на вероятни противници се вземат предвид в плановете за развитие на руския военноморски флот. Тези официални сигнали засилват напрежението, но според анализите, които изразява британският полковник, те не променят факта, че рискът от международна намеса остава решаващ.

Последните гласове в руската политика добавят допълнителен контраст — депутат от парламента на Санкт Петербург, Виктор Петров, направи призив Путин да използва ядрено оръжие, аргументирайки се, че войната „не върви по план“ и че ударът би могъл да принуди украинското ръководство към мирни преговори. Тези изявления показват разлома между официалната реторика и крайните вътрешни призиви за ескалация.

Зад всички тези думи стои един ясен извод според Хамиш де Бретън-Гордън: рискът от пряка намеса на НАТО и реакцията на Запада са най-силните дъвки, които възпират Кремъл от решението да премине към ядрени удари.