Протестите срещу високите цени на горивата разпалват подкрепа за крайната десница в Европа
Протестите заради ръста на цените на горивата разпалват политическо напрежение в Европа и дават тласък на крайни политически формации, които обещават бързи решения и връщане към вноса на руски енергоносители.
Трактори, развяващи сицилиански флаг, навлязоха по улиците на Джела — земеделците не прибираха реколта, а протестираха. Според Европейската комисия конфликтът, избухнал през февруари между САЩ и Иран, е довел до нов скок на енергийните цени и струвал на континента близо 100 милиарда евро: „Избухналият през февруари военен конфликт между САЩ и Иран доведе до нов скок на енергийните цени, усложнявайки допълнително задачата на правителствата да овладеят инфлацията, да стимулират икономическия растеж и да ограничат държавните разходи. По оценки на Европейската комисия кризата е струвала на континента близо 100 милиарда евро заради нарушения в търговията и енергийните пазари. Цената на природния газ скочи със 140%, а дизелът поскъпна двойно.“
Протестите прераснаха в насилие и хаос на някои места. Франция преживя едни от най-ожесточените безредици от десетилетия — демонстрации, палежи и грабежи, дори опожаряване на XIX‑вековно кметство в Лимож. 21‑годишният демонстрант от Нант Кентен Левилу описва мотивите си така: „Защо съм тук ли? Защото цената на живота в момента е направо плашеща. Помислете за хората, които живеят почти на минимална заплата – храната, горивата и всичко останало станаха безумно скъпи.“
Френският президент Еманюел Макрон признава социалните искания, но осъди вандалщината: „Никога не бива да поставяме под общ знаменател законните притеснения на гражданите с действията на онези, които рушат, палят и плячкосват.“
Вълна от протести в цяла Европа
Ескалация има и в други държави. Земеделският представител от провинция Калтанисета Арканджело Гамбино описва ситуацията директно: „В пълен застой сме, горивата скочиха повече от два пъти. Обработваме земята, а жънем дългове.“
В Португалия десетки хиляди маршируваха в Лисабон с искания за по‑високи доходи и достъпни жилища, което увеличи натиска върху дясноцентристкото правителство. В Испания изваждането на 87‑годишна жена от дома й провокира национални протести срещу скъпите наеми и жилищния недостиг и доведе до свикване на предсрочни избори следващия месец. Белгия и Албания също бяха обхванати от демонстрации, а в Тирана хиляди излязоха срещу корупцията, безработицата и проблемите в образованието.
В Италия в Милано полицията влезе в сблъсъци с недоволни граждани, а в Южна Италия блокади от фермери, превозвачи и металурзи нарушиха доставките на горива и хранителни стоки.
Политическите последици: популизмът нарасна
Инфлацията също играе роля. През септември в някои държави тя се доближи до тригодишен връх, подхранена от скок от 14,9% в цените на енергията. Това подхрани критиките към управлението на канцлера Фридрих Мерц и укрепи позиции на „Алтернатива за Германия“ (AfD). „Историческият опит ясно показва корелация между високите енергийни разходи и ръста в подкрепата за партията,“ отбелязва Ян Щекел, професор по политическа икономия на климатичните промени в Техническия университет в Мюнхен.
Според политолога Жил Ивалди от Sciences Po сривът в покупателната способност се превръща в „основен двигател на популистката политика“ в Европа. И дясно‑радикални, и крайни леви формации настояват за възобновяване на енергийните връзки с Русия като бърза мярка за поевтиняване на горивата, оспорвайки консенсуса в ЕС по въпроса за помощта за Украйна.
Във Франция темата горива вече доминира предизборната сцена пред президентските избори следващия април: Марин льо Пен и Жан‑Люк Меланшон превърнаха горивата в основен елемент от кампаниите си. Проучвания на агенция Elabe показват ръст в рейтинга на Льо Пен от началото на конфликта с Иран; предложението ѝ за рязко съкращаване на ДДС върху горивата печели подкрепа, особено в провинцията и полуселските райони.
В Германия AfD излезе начело в националните социологически проучвания след силно представяне на местните избори; поскъпването на живота остава най‑голямото притеснение за гражданите за пета поредна година. „От AfD настояват за пълно възобновяване на енергийните отношения с Русия. Според формацията подкрепата на Берлин за Украйна представлява безсмислен самосаботаж в период, в който най‑мощната икономика в Европа и редица енергоемки местни предприятия изпитват сериозни затруднения.“
Риторика и реална политика
Ян Щекел предупреждава за лесни популистки послания: „Популистките сили често представят енергийните разходи като нещо напълно предотвратимо и ги приписват на погрешни управленски решения, вместо на дълбоките геополитически шокове, които всъщност ги предизвикват. Тези геополитически фактори са много по‑трудни за обяснение пред избирателите и точно затова управляващите партии толкова често губят подобни дебати.“
В Италия министър‑председателят Джорджа Мелони усеща натиск от новото крайно десно движение „Национално бъдеще“, водено от бившия генерал Роберто Ваначи, което също призовава за връщане към покупките на руски природен газ. Дори в Полша, традиционен поддръжник на Киев, високите сметки увеличават популярността на „Конфедерация на полската корона“ и лидера ѝ Гжегож Браун, който на съвместна проява в Лубмин заяви: „Обичам мириса на руски газ сутрин.“
Ескалацията на социалното недоволство и политическите реакции показват, че енергийната криза вече не е само икономически проблем — тя преформатира политическата карта на Европа и подхранва възхода на формации, готови да използват простите решения в услуга на сложни геополитически противоречия.
