Рибарски: Трифон Иванов ме накара да нося №3, Ферарио Спасов ме научи да разчитам съблекалнята

Рибарски откровено за възхода, болката и уроците, които оформиха пътя му като треньор и човек. Селекционерът, който временно пое националния отбор през октомври, сподели спомени от детството, кариерата и прехода към треньорството в официалния подкаст на Българския футболен съюз.

Атанас Рибарски се върна към началото на футболната си история – към мечтите, ранните позиции на терена и влиянието на хора, които са го формирали. Той разказа за тежка травма в главата, която сложи преждевременен край на състезателната му кариера, и подчерта ролята на личности, оставили трайна следа в неговото развитие.

Като дете бях най-малкият за възрастта си. Мислех си, че съм нападател, когато играех в квартала и на улицата. Треньорите обаче ме преквалифицираха и взе, че ми хареса. Един от кумирите ми също играеше на тази позиция, спомня си Рибарски, а когато го попитаха кой е бил неговият идол, отговорът бе ясен: “Разбира се, Трифон Иванов. Светла му памет! Много го харесвах. Заради него играех с №3.”

Ферарио Спасов като учител и пример

Особено емоционално Рибарски говори за връзката си с покойния Ферарио Спасов. Двамата са работили заедно в “Берое” и именно там младият треньор получава уроци, които осъзнава напълно едва по-късно.

“За мен той беше истински човек. Личност, която, без да те дирижира, те кара да погледнеш нещата от другата страна. Да осъзнаеш, че понякога можеш да грешиш, а друг път да си прав. Беше изключително уравновесен. Имаше дарбата да открива таланти и да извлича максимума от тях, за да успеят”, разказва селекционерът.

От Спасов идва и ключовото осъзнаване за значението на вътрешната динамика в отбора. “Преди 10–12 години от него чух за микроклимата и процесите в съблекалнята. Като млад треньор тогава не осъзнавах напълно думите му, но по-късно разбрах колко е бил прав. Той запазваше невероятно спокойствие, независимо колко трудна беше ситуацията.”

Анехдота, която разкрива характера

Рибарски не подмина и личен спомен, който илюстрира спокойствието и човещината на Спасов. Два дни преди един мач е имало криза с липсващи играчи заради контузии, наказания и болни футболисти. “Два дни преди един мач имахме страшно много проблеми – контузени, наказани футболисти, а в един момент докторът дойде и съобщи, че още двама са с температура. Казах си, че нямаме правилен ход. Тогава Ферарио ме погледна с невъобразимо спокойствие и каза: “Насе, срамота е с тази фамилия да не ме заведеш веднъж на риболов.””

Споменът продължава с искрената тъга за невъзможността да изпълнят обещанието си: “Всички се засмяхме. Обещах му, че ще отидем. За съжаление, така и не остана време – от мач на мач, от тренировка на тренировка. Светла му памет”, завършва Рибарски.

Поглед към бъдещето: Академия БФС

В разговора селекционерът отдели внимание и на дългосрочните импулси за българския футбол. Рибарски коментира проекта “Академия БФС”, който събира талантливи деца, родени през 2013 година, от целия регион. Младите футболисти живеят и тренират в efbet футболна база в Бояна, като съчетават подготовката си с обучение в 57. спортно училище “Св. Наум Охридски”.

“За мен това е уникален проект. Не помня в детско-юношеския футбол да е имало подобна инициатива с толкова голям мащаб, толкова много селекционни етапи и възможност за участие на толкова много деца. В началото имаше известен скептицизъм, но уникалното е, че целият процес беше документиран и хората ще могат да видят как се дава шанс на таланти, включително от населени места, в които дори няма футболни отбори”, коментира Рибарски, подчертавайки значението на прозрачността и равния достъп.

Разказът на Рибарски съчетава лични загуби и професионални открития – от детските идоли до болката от ранния край на играта и уроците, които формират треньорската му философия. Целият разговор с Атанас Рибарски, включително още любопитни истории от футболната и треньорската му кариера, е достъпен в официалния подкаст на Българския футболен съюз.