Роксана Мънзату: ЕС изостава от графика за намаляване на бедността до 2030 г.

Роксана Мънзату предупреди, че Европейският съюз изостава от графика за намаляване на бедността до 2030 г. и настоя за незабавно усилване на мерките, с акцент върху децата и най-уязвимите групи.

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия говори на дебат в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) в Брюксел, където очерта и баланса: между 2019 и 2025 г. броят на хората в риск от бедност или социално изключване в ЕС е намалял с 3,5 млн. души. Тя обаче подчерта, че постигнатото трябва да се гледа през призмата на пандемията, енергийната криза и поскъпването на живота, които удариха най-силно най-уязвимите домакинства.

„Истината е, че изоставаме“, каза Мънзату и предупреди, че целите до 2030 г. ще останат недостижими, ако мерките не се разширят и прилагането им не се ускори.

Деца, услуги и Европейска гаранция

Мънзату постави в центъра на вниманието достъпа на децата до образование, грижи и основни услуги. Тя напомни, че броят на подпомогнатите не е достатъчен показател за успеха на политиките — подкрепата трябва да достигне всички деца в нужда и да премахва структурните бариери.

Достъпните услуги за отглеждане на деца са ключови и за заетостта на родителите, особено на майките, тъй като им позволяват да работят и да допринасят за семейните доходи. Укрепването на Европейската гаранция за децата е посочено като инструмент за ограничаване на неравенствата в ранна възраст и намаляване на риска те да се пренесат в зрял живот.

Работещите бедни и социалните плащания

Мънзату предупреди и за бедността сред работещите: „Приблизително 1 на всеки 10 работещи в Европа е засегнат от нея“, като отбеляза големи различия между държавите членки. Европейската комисия планира през следващата година да изготви препоръки, съобразени с националните особености и в сътрудничество с правителствата и социалните партньори, за справяне с този проблем.

За хората, които не могат да работят и разчитат на социални плащания, приоритетите включват премахване на пречките пред достъпа до помощи и споделяне на добри практики. Комисията ще насърчи обмен на опит по въпроси като адекватността на пенсиите и подкрепата за възрастните хора през 2027 г.

Мънзату подчертa, че достъпното жилищно настаняване е не по-малко важно — европейските решения трябва да доведат до конкретни действия на местно ниво.

Гласът на институциите и гражданите

Ли Андершон, председател на комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент, също предупреди във видеообръщение, че напредъкът е твърде бавен. Тя напомни ангажимента на ЕС до 2030 г. да намали броя на хората в риск от бедност или социално изключване с най-малко 15 млн. спрямо 2019 г., включително с поне 5 млн. деца.

„Не може да има надеждни социални политики без икономически политики, които действително обезпечават този процес“, каза Андершон и настоя Европейският социален фонд да запази самостоятелния си статут с отделен финансов пакет, управление и цели. Тя поиска борбата с детската бедност и младежката безработица да бъде задължителен приоритет в националните програми, с активно участие на местните власти, социалните партньори и гражданските организации.

Примерът на Ирландия

Ирландският министър на социалната закрила и развитието на селските райони и общностите Дара Калъри представи опита на страната си, подчертавайки необходимостта от дългосрочна стратегия и отчетност. Ирландската пътна карта за социално приобщаване съдържа 63 правителствени действия и 25 основни показателя за измерване на напредъка. Една от целите е трайната бедност сред децата да бъде намалена под 3%. Изпълнението се следи с участието на гражданския и доброволческия сектор, резултатите се отчитат тримесечно, а годишен доклад се представя пред националния парламент.

Призивите от гражданските организации

Карлос Сусиас, председател на Европейската мрежа за борба с бедността, описа бедността като структурен проблем, предизвикан от политически решения. Той поиска оценка на стратегиите според реалната промяна в живота на хората, не само по формални показатели. Сред исканията му са адекватни схеми за минимален доход, достъпни жилища и съобразяване на социалните приоритети със следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Сусиас настоя хората, живеещи в бедност, да участват при разработването на мерките и обърна внимание на по-високата уязвимост на жените.

Европейската комисия възнамерява да се среща два пъти годишно с хора, които живеят или са живели в бедност, за да проверява ефективността на политиките. Предвижда се и създаване на коалиция за борба с бедността с участието на компании, благотворителни организации и други партньори, която да стимулира допълнителни инвестиции, включително чрез европейските финансови институции.

Дебатът в Брюксел подчерта, че пътят към изкореняване на бедността до 2050 г. изисква коорнинирани действия на европейско, национално и местно ниво, както и адекватно финансиране в следващия дългосрочен бюджет на ЕС.