Скрит разлом Маунтинвил е вероятната причина за труса в Ню Джърси през 2024 г.

Субхед: Екип от Колумбийския университет идентифицира нова, до момента неизвестна разломна зона — Маунтинвил — която според изследването вероятно е предизвикала земетресението с магнитуд 4,8 на 5 април 2024 г. в Тюксбъри, Ню Джърси.

Земетресението от 5 април 2024 г. — магнитуд 4,8 — разтърси Източното крайбрежие на САЩ. Местните власти обявиха, че няма ранени или значителни щети по инфраструктурата, но трусът предизвика паника в редица градове, а губернаторката на щата Ню Йорк Кати Хоукъл го определи като „едно от най-силните земетресения по Източното крайбрежие в последния век“.

Как учените стигнаха до скрития разлом

Разследването, публикувано в Journal of Geophysical Research: Solid Earth и отразено от „Сайънс алърт“, комбинира няколко независими набора от данни. Проучването ползва триизмерен анализ на сеизмичните вълни от вторичните трусове, лазерно LiDAR сканиране за откриване на скрити релефни следи под растителността и теренни обходи по потенциалната линия на разлома, за да търси издайнически следи на повърхността.

Триметровият набор от доказателства доведе до локализиране на разломната зона, която изследователският екип нарече Маунтинвил (Mountainville Fault). Тя е разположена на около 3,5 километра западно от епицентъра в Тюксбъри, в централната част на щата — приблизително 64 километра западно от Ню Йорк.

Защо не беше заподозрян Рамапо

Първоначалният и логичен заподозрян беше дългият около 300 км разлом Рамапо — най-големият регионален разлом в района. Авторите обаче отбелязват, че ориентацията на Рамапо е несъвместима с типа приплъзване, предизвикал труса в Тюксбъри при наличните тектонични напрежения. Вместо това посоката, в която сеизмичните вълни са „излезли“ към повърхността, съвпада с топографската следа на новооткритата разломна зона Маунтинвил.

Лабораторни тестове и моделиране

Изследователите са симулирали в лаборатория формата, налягането и минералогичния състав на разлома Маунтинвил, провеждайки тестове за триене, които да покажат дали тази структура може да реагира по начина, наблюдаван при реалния трус. Резултатите сочат, че моделите отговарят добре на наблюдаваните данни — макар и без перфектно съвпадение.

Екипът класифицира Маунтинвил като „незрял“ разлом в древния кристален фундамент: пукнатините там все още не са се слели в една добре развитa основна повърхност на приплъзване. Това означава, че структурата е сложна и все още в процес на формиране, което затруднява нейното ранно откриване.

Незавършени съвпадения и възможни спусъци

Изследователите посочват, че макар лабораторното моделиране да „пасва“ на полевите данни, съвпадението не е абсолютно. Те предполагат, че е имало допълнителен външен тласък — например промяна във водното налягане или свличане на скални маси в критична зона — който е помогнал за задействането. Едно от предлаганите обяснения е, че неправилната ориентация на Рамапо пречи напрежението да се освободи по него, концентрирайки стреса в околната кора и правейки по-малките, по-слабо изразени разломи по-податливи на активиране.

Последици и препоръки

Авторите подчертават, че откритието разширява разбирането за риска в междаплочните зони: „Тези структурни характеристики съвпадат с предишни изследвани източници на земетресения в региона. Това предполага, че незрелите разломи в кристалния фундамент могат да представляват много по-сериозна сеизмична опасност във вътрешността на тектоничните плочи, отколкото се смяташе досега.“

В заключение изследователите предупреждават: „Смятаме, че в гъсто населеното Източно крайбрежие на САЩ сеизмично нестабилни, незрели и структурно сложни разломи, подобни на Маунтинвил, могат да се окажат важни източници на земетресения и по този начин да представляват критична, но непризната досега сеизмична опасност.“

Екипът планира по-подробни проучвания на Маунтинвил и подобни, досега слабо документирани разломни зони, за да оцени по-точно риска и механизмите на активиране.