Съвместната историческа комисия между България и РСМ отново без пробив след Скопие

0
2

Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония отново не успя да постигне споразумение. Срещата в Скопие на 5 и 6 ноември приключи без конкретен резултат след остра, но безплодна дискусия.

Най-ключовият спор се съсредоточи върху начина, по който Охридската архиепископия се представя в учебниците по история в Северна Македония. Темата задържа вниманието и доведе до задънена улица в преговорите, а българските представители отново поставиха и друг акцент — предложение за почитане на делото на Дамян Груев, „символна личност от общата история на двете страни“, чиято гибел през декември 2026 г. ще отбележи 120 години.

Дискусията за Охридската архиепископия

В дискусията присъства напрежение и различни интерпретации относно историческата роля и представяне на Охридската архиепископия в учебните материали в Северна Македония. Темата остана нерешена и не позволи да се премине към практически решения или обща рамка за учебното съдържание. След двата работни дни страните не успяха да формулират обща позиция, която да бъде отразена в препоръки или промени в учебните програми.

Резултатът от преговорите е познат: разговори без споразумение, което поставя под въпрос възможността за бърз напредък по историческите въпроси, които продължават да бъдат болезнени и чувствителни за двете страни.

Предложението за почит към Дамян Груев

Българските представители в Комисията предложиха да бъде почетено делото на Дамян Груев — фигура, определена в комуникацията като „символна личност от общата история на двете страни“. Този ход бе представен във връзка с предстоящата годишнина: през декември 2026 г. ще се навършат 120 години от неговата гибел.

Предложението бе изведено като начин за отбелязване на общи исторически нишки, но в рамките на срещата то не доведе до конкретни ангажименти или конкретни форми на почит. И дали и как то ще бъде прието или доразвито от другата страна остана неясно на финала на срещата в Скопие.

Последствия и перспектива

Двудневният формат и участието на експерти от двете страни не доведе до очаквания прелом. Безплодната дискусия за учебниците и нерешените въпроси около представянето на историческите институции подчертаха колко деликатни и политизирани остават тези теми.

Комисията е инструмент за диалог, но поредният безрезултатен форум показва, че постигането на съгласие изисква повече от формални срещи — необходима е воля за компромиси и конкретни механизми за изработване на съдържание, което да бъде прието и от двете страни. До момента обаче подобни механизми не бяха договорени в рамките на обсъжданията в Скопие.

Крайният резултат от 5 и 6 ноември оставя отворени въпроси за бъдещите срещи на Комисията. Докато темите като Охридската архиепископия и отбелязването на исторически личности като Дамян Груев продължават да доминират дневния ред, напредъкът изглежда по-скоро бавен и условен.

Срещата в Скопие ясно илюстрира продължителната трудност в постигането на обща историческа рамка между България и Република Северна Македония — трудност, която и на този етап не получи решение.

Оставете отговор