Тристранна среща Тръмп, Путин и Си рискува да стане “нова Ялта”
„Към момента тристранната среща остава единствено на ниво политическа идея, тъй като нито Вашингтон, нито Москва, нито Пекин са потвърдили окончателно провеждането ѝ.“ Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви готовност да участва в разговор с руския президент Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин през ноември в Китай, посочвайки, че приоритет трябва да бъде глобалното ядрено разоръжаване, а не задължително конфликтът в Украйна.
Какво е предложено и кога
Идеята за тристранна среща бе лансирана от Владимир Путин по време на телефонния му разговор с Доналд Тръмп на 9 октомври. Руската страна е предложила формата да се осъществи в Шънджън в рамките на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) на 18 и 19 ноември. Москва, твърдят дипломатически източници, разглежда форума като възможност да постигне договорки за прекратяване на войната.
Тръмп публично потвърди готовността си да участва и очерта темата за глобално ядрено разоръжаване като основна цел на срещата, отбелязвайки, че обсъждането на Украйна не е задължително да бъде централно.
Кой е поканен — и кой е изключен
Предложената конфигурация ще събере трите големи столици — Вашингтон, Москва и Пекин — но не включва Киев. Според източниците украинският президент Володимир Зеленски не е поканен на инициативата, което превръща формата в решаващо политическо решение за бъдещето на конфликтите, засегнати от тези срещи.
Към момента тристранната среща остава единствено на ниво политическа идея, тъй като нито Вашингтон, нито Москва, нито Пекин са потвърдили окончателно провеждането ѝ.
Какво предлага Москва
Според дипломатически среди предложението на Русия цели чрез платформата на АТИС да договори параметри за прекратяване на военните действия. Идеята очевидно търси международно пространство извън форматите, където участва Украйна, и дава шанс на преговорите да се водят в тристранен формат между великите сили.
Реакции и критики
Отстрани предложението предизвика бързи и остри реакции. Украинският външен министър Андрий Сибиха предупреди, че преговори за съдбата на Украйна зад гърба ѝ само биха насърчили продължаването на агресията. Липсата на представител на Киев бе оценена като проблематична и обезпокоителна от официални и неофициални кръгове.
В редакционен коментар „Уолстрийт джърнал“ оприличи планирания формат на Ялтенската конференция от 1945 г. и отправи предупреждение за риск от ново преразпределение на света на сфери на влияние — сравнение, което подсилва усещането за историческа тежест и потенциално геополитическо преразпределение.
Последствия и рискове
Събирането на трите лидери в отсъствието на страна, пряко засегната от конфликта, повдига въпроси за легитимността на евентуални решения, които могат да бъдат обсъждани. Центрирането на разговорите върху ядреното разоръжаване може да отклони вниманието от непосредствени хуманитарни и териториални проблеми, но също така да отвори канал за намаляване на глобалната ескалация.
Възможността срещата да бъде проведена зависи от окончателното потвърждение от трите държави; засега инициативата остава концепция, предложена в телефонен разговор на 9 октомври и обсъдена в дипломатически кръгове по повод форума в Шънджън на 18 и 19 ноември.
Този формат — дори само като предложение — провокира дебат за това кой има право да определя съдбата на държави и региони и дали срещи между големите сили без пряко засегнатите страни могат да произведат устойчиви решения.
