Тръмп превръща Вашингтон в съюзник на Кремъл и отслабва отбраната на Киев
Тръмп превръща Вашингтон в действащ партньор на Кремъл и отслабва отбранителния капацитет на Украйна, сочат последните събития и сигнали от Белия дом. Това поставя в острие въпроса за независимата способност на Европа да се защитава.
През февруари 2025 г., малко след встъпването си обратно в Белия дом, президентът демонстрира отношение, което не оставя място за съмнение — в Овалния кабинет той каза на Володимир Зеленски „Вие не държите картите“, докато Джей Ди Ванс настояваше украинският лидер да покаже признателност. Оттогава курсът на Вашингтон добива все по-прозрачен, променящ характера на съюза със Запада.
Техническо ограничение с тежки последици
Украинските военни констатираха, че „Старшийлд“ — военната модификация на спътниковата мрежа „Старлинк“ на Илон Мъск, използвана за насочване на дронове — е програмирана да не работи при скорости над 160 км/ч. Според информация на „Ройтерс“ заповедта за това ограничение е дошла директно от Белия дом. Ефектът е ясен: възможностите на Киев за удари далеч зад фронтовата линия са сведени, а противовъздушната отбрана около столицата е компрометирана срещу руски реактивни безпилотни апарати.
В интервю за Пиърс Морган Володимир Зеленски предупреди: „Това решение ще доведе до много човешки жертви. Хората ще загиват.“ Тези думи илюстрират пряката връзка между техническо ограничение и реални жертви на бойното поле.
Спиране на разузнаване и икономически жест към Кремъл
Паралелно с ограничението върху „Старшийлд“, беше спряна и част от ключовото американско разузнаване, което преди информираше Киев за цели и време на предстоящи руски нападения. През същата седмица Украйна претърпя тежки бомбардировки без обичайните предупреждения от САЩ. Въпреки официалните отречения на Тръмп, полето показва обратното.
Към това се добавя и одобрение на сделка за внос на руско дизелово гориво на стойност 4 милиарда долара, която заобикаля санкционния режим срещу Кремъл. Докато този обем има ограничено значение за американския пазар, той е значителна финансова инжекция за руската военна машина. Отделно Белият дом покани Владимир Путин на срещата на Г-20 в личния голф клуб на Тръмп във Флорида — жест, който изпраща силно политическо послание.
Последствия за европейската сигурност
За европейските служби развитиеето е тревожно. Ръководителят на британското контраразузнаване МИ5 определи Русия като „агресор номер едно“. Хибридната война на Москва в Европа включва над 150 потвърдени случая на саботаж срещу индустриални обекти между 2022 и 2026 г., както и сигнали за готвени покушения срещу висши мениджъри в европейския отбранителен сектор.
Анализаторите предупреждават: досегашните съюзници на Вашингтон имат само един разумен отговор — да консолидират и увеличат подкрепата си за Украйна и едновременно да ускорят развитието на собствен отбранителен капацитет и самостоятелно военно производство. Сагата със спирането на „Старлинк“ показа един прост, но болезнен урок: бутонът за изключване остава в ръцете на Вашингтон.
Политическа динамика в САЩ и рискът от ескалация
Журналистът Люк Хардинг отбелязва: ако американският президент наистина действаше като руски агент, поведението му едва ли би се различавало от сегашното. Независимо от мотивите — лични интереси, финансова изгода, идеологически симпатии или компромати — фактите говорят за това, че водещата сила в Западния алианс вече не е гарант за колективната сигурност.
Дори евентуален успех на демократите в Конгреса няма да реши всичко. Анализатори във Вашингтон предупреждават, че притиснат в ъгъла, Тръмп може да стане още по-радикален във външната политика, където президентските правомощия са най-широки. Това прави опасно всяко преждевременно успокоение сред европейските лидери.
Какво следва за Европа
Гидиън Рахман в книгата си „Войната се интересува от теб“ подчертава, че водещи световни лидери вече оценяват риска от глобален сблъсък сериозно. Времето, когато Европа можеше да разчита на чужда защита, е безвъзвратно отминало. Предстоящите решения в сектора на сигурността и отбранителния бюджет, които министрът на отбраната Джон Хийли трябва да защити, трябва да отразяват тази нова геополитическа реалност.
Инвестициите в сигурността и самостоятелното военно производство не са опция, а необходимост. Посланието отвъд Океана е ясно: Европа трябва да бъде готова да се защитава сама.
