Членове 4 и 5 на НАТО обяснени след атаките срещу кораби в българската ИИЗ
Членове 4 и 5 от Северноатлантическия договор влязоха в дневния ред след дроновите удари срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона на Черно море. На 6 октомври един плавателен съд потъна, а друг беше повреден, а инцидентите засилиха опасенията, че войната в Украйна може да засегне пряко съседни държави.
През нощта срещу 13 октомври корабът „Челси 3“, плаващ под малтийски флаг, беше поразен на около 15 морски мили от брега срещу град Бяла; по първоначална информация са пострадали 12 души. Малко по-късно премиерът Румен Радев съобщи за втора атака срещу плавателен съд на 17 морски мили източно от Крапец, който е потънал; спасен е един член на екипажа.
Член 4: кога Алиансът се събира на консултации
Член 4 дава право на всяка държава от НАТО да поиска консултации, когато прецени, че „нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност са застрашени“. На практика това означава извънредно заседание на Северноатлантическия съвет, където съюзниците обсъждат ситуацията и възможните общи мерки.
Подобни консултации могат да доведат до политически решения, засилване на отбранителните способности, допълнително военно присъствие или други съвместни мерки. Задействането на член 4 обаче не означава автоматично използване на военна сила; основната му цел е координация и оценка на риска. Както беше посочено в текста: „Двата основни механизма са заложени в членове 4 и 5 от Северноатлантическия договор.“
Член 5: колективна отбрана, но не автоматично война
Член 5 е стълбът на колективната отбрана: „въоръжено нападение срещу една или повече държави членки в Европа или Северна Америка се разглежда като нападение срещу всички.“ В историята на Алианса член 5 е бил задействан само веднъж — след терористичните атаки в Съединените щати на 11 септември 2001 г.
Важно е да се подчертае, че задействането на член 5 не означава автоматично, че всички съюзници влизат във война. Съюзниците са задължени да окажат помощ и предприемат „действията, които смятат за необходими за възстановяване на сигурността“. Тези действия могат да включват военно, разузнавателно, логистично или друго съдействие, но всяка държава самостоятелно определя характера на своя принос.
Кога атаките срещу кораби могат да доведат до член 5
Не всяка атака срещу плавателен съд автоматично представлява въоръжено нападение по смисъла на член 5. От значение са ред ключови фактори: местоположението на инцидента, националността и статутът на кораба, характерът и мащабът на нападението и установената отговорност. Особено важно е разграничението между териториалните води и изключителната икономическа зона — последната „не е част от държавната територия в същия смисъл като териториалното море, въпреки че крайбрежната държава има определени суверенни права и юрисдикция в нея.“
Следователно фактът, че два кораба са били атакувани в българската ИИЗ, не означава автоматично, че е налице нападение срещу България по смисъла на член 5. Но инцидентите могат да бъдат основание за политически и военни консултации, ако съюзниците преценят, че представляват заплаха за колективната сигурност.
Урокът от Полша през септември 2025 г.
Практически пример даде случаят с Полша на 10 септември 2025 г., когато страната съобщи за 19 навлизания на дронове в своето въздушно пространство по време на мащабна руска атака срещу Украйна. Полските въоръжени сили, подпомагани от съюзници от НАТО, свалиха безпилотните апарати, „които представляваха непосредствена заплаха“. Тогава полският премиер Доналд Туск определи случилото се като „мащабна провокация“ и поиска официални консултации по член 4.
Москва отхвърли обвиненията; руската държавна информационна агенция РИА Новости цитира руски дипломат, според когото твърденията за навлизане на руски дронове са „неоснователни“, а Варшава не е представила доказателства за руски произход на свалените апарати. Редица европейски представители обаче определиха навлизането като умишлено, а НАТО проведе консултации, изрази солидарност с Варшава и осъди поведението на Русия. До задействане на член 5 не се стигна.
Заключение
Член 4 и член 5 предлагат различни инструменти — от разговори и координация до колективна отбрана — но всеки случай изисква правна и политическа оценка. Атаките в българската ИИЗ и подобни инциденти на фона на войната в Украйна поддържат напрежението и поставят пред съюзниците необходимостта от бърза оценка на риска и координиран отговор.
