Лев Шлосберг произнесе „последната дума“ преди 11 години затвор
Лев Шлосберг използва правото си на „последна дума“ пред съда, преди да бъде осъден тази седмица на 11 години лишаване от свобода за критики срещу войната в Украйна. Неговата реч звучи като обобщение и обвинение към руската държава.
Шлосберг — лидер на опозиционната партия „Яблоко“ — започна с резкия образ: „Никой в историята никога не е успявал да заблуди времето. За разлика от доброто, злото е затворило вратите на безсмъртието.“ Това бе част от монолога му, с който защитаваше своята позиция преди съдът да издаде присъдата.
„Последната дума“ като акт на протест
В Русия „последната дума“ е формално право, дадено на всеки подсъдим преди произнасяне на присъдата. Но през последните години, с нарасналия брой присъди лишаване от свобода, тази процедура все по-често се превръща в открит вик на протест от страна на обвиняемите и техните привърженици.
Русия не прилага смъртното наказание от 1996 г., затова „последната дума“ вече не е обръщение към смъртта, а сбогуване със свободата, отбелязва ЕФЕ. Непричинно или по обвинения, вариращи от убийство и държавна измяна до „дискредитиране на руската армия“ чрез публикации в социалните мрежи, последният монолог остава възможност да бъде чут гласът на подсъдимия преди съдът да се оттегли за писане на присъдата.
Точно преди съдията да се оттегли, подсъдимът може да говори толкова дълго, колкото сметне за уместно — записът на тези изказвания надхвърля 13 часа, посочва материалът. Монологът обикновено служи да се защити невинността или да се обяснят мотивите.
Законова рамка и формална тишина
Според чл. 293 от Наказателния кодекс монологът трябва да бъде изслушан в пълно мълчание от всички в съдебната зала — адвоката, прокурора и охранителите. Този формализъм контрастира с експлозивното съдържание на много „последни думи“, които често са изпълнени с упреци и политически послания.
В случая на Шлосберг той използва шанса си да опише системен проблем: „Руската държава не успя да се освободи от първородния грях на болшевизма. За три десетилетия руската държава и общество преминаха от надежда за свобода до почти пълното унищожаване на правата и свободите на гражданите.“ Този откъс от речта подчертава виждането му за дълбока историческа регресия.
Шлосберг продължи: „Руската държава отново е обвинител, а гражданинът отново е заподозрян, обвиняем и преследван.“ Той описа политическите практики като процес на „дехуманизация“, основан на „лъжи и насилие“, който според него е иницииран от държавата.
Страхът и надеждата
„Диктатурата изключва диалога с народа (…) Те затварят някого и всяват страх в сърцата на милиони хора“, каза още Шлосберг. Въпреки това той заяви, че този модел няма да издържи, защото руснаците „вече са спрели да подкрепят правителството в сърцата си“.
Неговото изказване изпълва ролята на политическо завещание: кратко, но с ясни обвинения срещу режима и с апел към човешкото достойнство. За мнозина „последната дума“ вече не е просто част от съдебната процедура — тя е сцена за морален и политически отпор.
Когато съдът се оттегли, остава само една формална стъпка до присъдата. Но за Шлосберг и други критично настроени политици, активисти и журналисти, „последната дума“ е повече от думи — тя е записан отпечатък в историята на съпротивата.
