Руски удари унищожиха 12 милиона книги в Украйна преди новата учебна година
Руска ракета разруши печатница в покрайнините на Киев точно когато тя трябваше да печата учебници за новата учебна година. Целта била доставка на 1,3 милиона книги — около 10% от всички учебници в Украйна.
В поредица от удари в цялата страна руските нападения са унищожили общо 12 милиона книги и са нанесли щети на редица символи на украинската история и култура. В киевската печатница нищо не може да бъде спасено: дори оцелелите страници са повредени от водата при гасене или са се намокрили и развалили заради срутения покрив.
Насочена атака срещу издателската верига
Търговският директор на издателство „Конви“, Виктория Хайдай, нарича удара целен. „Вярвам, че това е умишлено действие от страна на Руската федерация“, казва тя. Хайдай припомня, че „през последните два месеца някои от най-големите издателства загубиха своите логистични складове, където се съхраняваха много големи количества книги. Руснаците унищожават и печатници в опит да изтрият Украйна като нация. Но, честно казано, няма да успеят“.
Според подадените данни през последните седмици са били ударени над 35 издателски обекта. Освен новите тиражи, атаки засегнаха и пазара за книги втора ръка „Почайна“ в Киев, където бяха унищожени стотици щандове и безброй ценни томове.
Хората на място: опит за спасяване
Още преди пожарникарите да приключат гасенето, 28-годишната блогърка Лилия Велика претърсва димящите руини в търсене на спасими книги и държи подгизнал екземпляр от научнофантастичен роман. „Книгите ни спасяват и да загубим това е като да загубим сърцата си“, казва тя.
Религиозни артефакти от засегнати обекти са били евакуирани на безопасно място, но дронова атака предизвика пожар и унищожи голяма част от покрива. Прогнозите сочат, че ремонтът ще струва 11,2 милиона долара и ще отнеме две години.
Нарастване на щетите срещу културното наследство
На територията на засегнатия манастир се намира Украинският музей на книгата и книгопечатането — комплекс, включен в списъка на ЮНЕСКО през 1990 г. и добавен в регистъра на световното наследство в опасност през септември 2023 г. По време на честванията по случай 975-годишнината генералният директор на ЮНЕСКО Халед Ел-Енани каза, че е „дълбоко натъжен“ да види „значителните щети“.
„ЮНЕСКО твърдо осъжда всички атаки срещу културни ценности, защитени от международното право“, заяви Ел-Енани пред събралите се високопоставени лица, сред които и президентът Володимир Зеленски. Той обиколи катедралата заедно с министъра на културата на Украйна Тетяна Бережна, която подчерта, че културните и военните аспекти на руската война не бива да се разглеждат отделно.
Бережна предупреждава, че целият издателски сектор е застрашен и се нуждае от международна помощ, за да остане жизнеспособен. Според нея Русия е атакувала над 1900 обекта на украинското наследство и повече от 2000 културни институции. Като част от защитата е започната дигитализация на архиви и издания, за да децата продължат да учат въпреки атаките срещу физическите книги.
По-широк контекст и официални позиции
В бомбардираната киевска печатница Виктория Хайдай обръща внимание на ролята на книгите: „Словото е всичко. То е нашето развитие, нашата култура и нашето историческо наследство, което се предава от поколение на поколение.“
Текстът припомня и политическия контекст: в свое есе от 2021 г., озаглавено „За историческото единство на руснаци и украинци“, руският президент Владимир Путин заявява, че украинците и руснаците са един народ и поставя под въпрос легитимността на независимата украинска държава и култура.
В отговор руското посолство в Обединеното кралство обвини украинското правителство за щетите по културното наследство, твърдейки, че паметници са били демонтирани, улици – преименувани, и че културни обекти били използвани за прикриване на военни съоръжения. Кремъл многократно отрича умишлено да нанася удари по цивилни цели по време на петгодишната си инвазия в Украйна — твърдение, което съществува паралелно с постоянните и масирани ракетни и дронови атаки срещу жилищни сгради и гражданска инфраструктура.
Щетите върху музеите, художествените галерии, филмовите студия, библиотеките и оперните театри очертават единствения извод: атаките целят не само физическа, но и културна деградация, която заплашва достъпа до книги, памет и образование за следващите поколения.
