Август е най-горещият месец в света — температурата бе с 1,65°C над доиндустриалното
Август се очерта като най-горещият месец в света от началото на записите: глобалните температури бяха с 1,65 градуса по Целзий над нивата от доиндустриалната епоха, съобщават учени, цитирани от ДПА.
Миналият месец се нареди наравно с юли 2023 г. като най-горещият месец и като най-горещият август, регистриран някога, сочат данните на Службата на Европейския съюз за климатични промени „Коперник“.
Глобалните числа и причините
По света средната температура през август превиши изчислената стойност за периода 1850–1900 г. с 1,65 градуса по Целзий — нивото, използвано като база преди широкото изгаряне на изкопаеми горива. Учените посочват, че това затопляне е резултат от отделянето на парникови газове и ще продължи, докато емисиите не бъдат сведени до т.нар. „нетна нула“, посочва БТА.
Според изследователите през август температурите отново преминаха ключовия праг от 1,5 градуса по Целзий над доиндустриалните стойности — първият път след превишаването на тази граница през ноември 2025 г. Този повторен превес над 1,5°C сигнализира за честота на екстремните аномалии, които вече се наблюдават в различни региони.
Западна Европа: най-топлото лято
Западна Европа регистрира най-топлото си лято от началото на наблюденията, като надмина рекорда от 2003 г., посочват учените от „Коперник“. Горещите вълни през август продължиха поредицата от екстремна жега, която започна през май, и доведоха до сериозни последици за региона.
Тежка суша засегна Обединеното кралство, Франция, Унгария, Румъния и Сърбия. Големите реки — от Рейн и Дунав до Днепър — отбелязаха изключително ниски дебити, което усложни транспорт, водоснабдяване и екосистемните функции по деривациите им.
Международни ангажименти и рискове
Данните идват на фона на ангажиментите по Парижкото споразумение от 2015 г., при което страните се договарят да ограничат глобалното затопляне в дългосрочен план до „доста под“ 2 градуса по Целзий над доиндустриалните нива и да полагат усилия за ограничаването му до 1,5 градуса по Целзий. Целта е да се предотвратят най-тежките последици като мащабни суши, горещи вълни, наводнения, повишаване на морското равнище и изчезване на диви видове, посочва докладът.
Учените предупреждават, че продължаващото превишение на тези прагове ускорява и усилва екстремните метеорологични явления и съсредоточава политическото и общественото внимание върху нуждата от спешно намаляване на емисиите.
Последици и следващи стъпки
Рекордните стойности от август не са изолирано явление, а част от серия от аномалии, които засягат и икономиките, и екосистемите. Ниските дебити на реки като Рейн, Дунав и Днепър и продължителните суши в множество европейски държави вече имат реални последици за селското стопанство, енергетиката и транспорта.
Данните на „Коперник“ и сигналите за повторно преминаване на прага от 1,5 градуса по Целзий задълбочават нуждата от ускорени мерки за намаляване на емисиите и реализация на националните планове за достигане до „нетна нула“.
Заключителната констатация от учените е ясна: текущият тренд към по-високи глобални температури ще продължи, докато не се предприемат реални действия за ограничаване на източниците на парникови газове.
