Разследване: Турция предоставя въздушен коридор за санкционирани ирански полети въпреки натиска от САЩ

Турция приема десетки полети на санкционирани ирански авиопревозвачи, показва разследване на базирания във Вашингтон мозъчен тръст FDD. По данни на изследователите поне 83 такива кацания са регистрирани на турска територия в рамките на пет дни след изтичането на американския краен срок за глобално спиране на тези самолети.

Какво открива докладът

Новите разкрития идват в момент, в който Белият дом сигнализира за възможно вдигане на част от санкциите срещу Анкара и за евентуално връщане на Турция в програмата за изтребителите F-35. Докладът на FDD хвърля сериозни въпроси върху геополитическата посока на Анкара спрямо нейните партньори в НАТО.

В началото на септември Министерството на финансите на САЩ наложи всеобхватни санкции върху всички 27 действащи авиокомпании в Иран заради данни, че самолетите им се използват от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция за нелегален превоз на оръжие и военни формирования. Финансовият министър Скот Бесент постави категоричен ултиматум: след 23 септември всяка компания по света, която зарежда с гориво или предоставя наземно обслужване на тези самолети, ще загуби достъп до американската финансова система.

Реакцията в региона обаче беше разнородна. Докато Обединените арабски емирства, Оман и Ирак затвориха летищата си за тези полети, Турция приложи двоен стандарт: турските национални превозвачи отмениха полетите си към Техеран, но иранските авиолинии продължиха да кацат и да получават обслужване на турска територия.

„Анализът на платформата Flightradar24, проведен от FDD, разкри, че самолети на 12 различни ирански компании — част от които са класифицирани като терористични структури заради доставки за Сирия — редовно оперират на летищата в Истанбул, Анкара и Измир.“

Механизмът на заобикаляне

Според изследователите тези кацания показват как санкционният режим може да бъде подкопан чрез логистични и транзитни решения. FDD оперира с данни от Flightradar24, които сочат повтарящи се ротации на самолети на 12 ирански компании, въпреки натиска от Вашингтон. Това става само дни след крайния срок от 23 септември, даден от финансовия министър Скот Бесент.

Анализаторът от института Ахмад Шарави отбеляза, че действията на турския президент Реджеп Ердоган са „чисто козметични“. Според Шарави, „за да бъде затворена тази вратичка, Вашингтон ще трябва да предприеме директни наказателни мерки срещу турските компании за наземно обслужване.“

Дипломатическата дилема в Белия дом

Казусът поставя администрацията на Доналд Тръмп в сложна дипломатическа ситуация. Президентът Доналд Тръмп неведнъж е подчертавал личните си отношения с Ердоган и е допускал възможността за премахване на санкциите, наложени заради придобиването на руските системи С-400 от Турция, както и възобновяване на доставките на F-35. Международните партньори обаче гледат на приемането на ирански самолети в турски летища като саботаж на усилията за икономическа изолация на Иран.

Турският пробив в санкционния режим не е единственият метод за заобикаляне. Според организацията UANI в Югоизточна Азия, близо до бреговете на Малайзия, действа „сенчест флот“ от ирански танкери, който използва местна логистика за заобикаляне на петролното ембарго. Тези паралелни практики показват, че проблемите с прилагането на санкциите са мултифакторни и географски разпръснати.

По-широкият контекст

Въпреки публичните обещания за сътрудничество с НАТО и стремежа към придобиване на модерни западни оръжия, поведението на Анкара служи като най-видимото доказателство за дългогодишната многовекторна стратегия на Ердоган: стремеж за получаване на модерни западни оръжия, съчетан с поддържане на тесни търговски, енергийни и военни връзки както с Русия, така и с Иран.

Докладът на FDD и анализа на Flightradar24 хвърлят светлина върху този прагматичен баланс и показват как транзитни хъбове като турските летища могат да се превърнат в ключови точки за поддържане на потоци, които формално би трябвало да бъдат спряни от глобалните санкции.