Академичната общност: Един учебник по БЕЛ и история е първа стъпка към диктатурата

Академици, членове на БАН и университетски преподаватели гласно отхвърлиха предложението на министър‑председателя Румен Радев да се въведе един учебник по БЕЛ и един учебник по история; според тях това връща образованието към държавен контрол и цензура.

Позициите бяха формулирани от преподаватели и изследователи, които виждат в идеята опасност за свободата на учителя и за плурализма в учебните програми.

Настояване за оттегляне и опасения за цензура

Деканът на Факултета по славянски филологии на Софийския университет проф. Анелия Личева определи предложението като възможно „само от хора, които искат да върнат идеологията на диктатурата в образованието.“ Тя добави, че въвеждането на един учебник по БЕЛ фактически премахва правото на избор на учителя и ерозира доверието в неговата професионална преценка.

Историкът и академик от БАН проф. Иван Илчев припомни, че идеята не е нова — още през 2023 г., докато Румен Радев беше президент, той е свикал среща с историци в резиденция „Бояна“, на която е изложил подобни намерения. Проф. Илчев предупреди, че подобно намерение „ще бъде първа стъпка към диктатурата.“

Проф. Веселин Янчев, историк и преподавател от Софийския университет, заяви, че е песимист относно възможността премиерът Радев да оттегли предложението, независимо от призивите на научната общност. Той цитира гръцкия опит: „Той отчете, че в Гърция са направили такъв опит с един учебник, но той е претърпял провал и отново са се върнали към опцията с повече учебници.“

Гласовете на науката и културата

Проф. Янчев предупреди по-настойчиво: „Колкото и декларации да подпишем, колкото и отворени писма да разпратим – за съжаление, моето убеждение е, че управляващите няма да се вслушат в нашите препоръки и това предложение ще бъде прието и наложено.“

Популярният писател Захари Карабашлиев се включи в дискусията с обобщение на международната практика — посочи, че моделът на един учебник съществува в Русия, Китай и Виетнам, като в последната страна учебникът е един-единствен по всички предмети. Карабашлиев настоя, че всяка реформа трябва да отговаря на два въпроса: защо е необходима сега и има ли данни, че ще реши конкретни образователни проблеми. Той запита и „Към кого се е ангажирал? Пред кого е приел този ангажимент? И защо точно тези три предмета?“ — имайки предвид предложението за един учебник по БЕЛ, един по история и един по география. В заключение той посочи, че това не е реформа, а експеримент.

Политически контекст и критики за авторитаризъм

Историкът от БАН Милко Палангурски оценява, че в страната вече съществува авторитарен уклон. Той аргументира позицията си със затвърдения контрол на „Прогресивна България“ върху парламента и измененията в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с които са ограничени дебатите — по думите му мнозинството „може да управлява каквото си иска“.

Проф. Палангурски формулира тежката диагноза: „Предлага ни се пълен контрол върху младежта по подобие на времето на Мусолини, Хитлер и Сталин. Един учебник означава политическа цензура – пренаписва се историята каквато са решили и налагат държавна идеология, а учителят става безгласна буква“.

„„Това е мечта на хора, които имат доста примитивна представа за патриотизъм“, добави проф. Илчев.”

Заключение: рискове за педагогическата свобода

Учените и преподавателите подчертават, че еднопосочното налагане на учебници за ключови предмети отнема професионалната автономия на учителите и поставя под въпрос обективността на съдържанието, което ще бъде преподавано. На този фон апелите към премиера Румен Радев да преразгледа предложението продължават, но сред научната общност има сериозен песимизъм относно ефекта от тези призиви.