Зеленски упрекна киевската управа: столицата е в най-тежко състояние след енергийните удари

Зеленски обвини киевската администрация в несправяне при подготовката за зимния сезон и заяви, че в резултат на това енергийната ситуация в столицата е най-критична в страната. Той постави директно отговорността върху местната власт, докато инфраструктурните удари продължават да засягат снабдяването и сигурността на града.

Атаки, жертви и разрушения

През последните дни Киев беше мишена на поредица нападения. Руските сили атакуваха с различни средства, включително балистични ракети — при една от атаките най-малко един човек загина. Други въздушни удари по града доведоха до още един загинал и 10 ранени.

Освен ракетните удари, в града и околностите се появиха и „дронове агитатори“, натоварени с листовки и, според съобщения, с вируси. В отговор на подобни заплахи украински военни продължават да укрепват въздушната отбрана и системите за гражданска защита.

Одновременно с това Киев съобщава за удари по енергийна инфраструктура — част от по-широката кампания, която лишава квартали от електрозахранване и усложнява подготовката за зимата.

Военни и контрамерки

Украинските сили не останаха бездействени — имаше атаки срещу руски рафинерии, като боевете се пренесоха и върху енергийния обектен пейзаж на двете страни. На морския бряг край Шабла военнослужещи унищожиха дрон, който беше класифициран като руски „Гербер – 2“.

Зеленски също поиска от съюзниците конкретни гаранции за сигурността на Украйна след края на войната, настоявайки тези обещания да бъдат ясни и изпълними.

Международни реакции и дипломатически сигнали

От Брюксел идват сигнали, че скоро ще се наложи да се търси диалог с Путин, като се посочва, че ЕС няма да може вечно да подпомага Киев без стратегическо решение. Германия предупреди, че САЩ и Русия не могат да решават съдбата на Украйна без участието на Киев и Европа.

Паралелно политически лидери и международни фигури дават различни послания: Марк Рюте отправи окуражително послание към Тръмп след междинните избори в САЩ, а от Кремъл коментираха, че „Тръмп продължава да упражнява външната политика, друго не ни интересува“.

Вътрешнополитически и икономически отражения

Темата за енергетиката и сигурността на върха на дневния ред се преплита и с икономически дебат в региона и у нас. В България Атанас Пеканов коментира проектобюджета и отхвърли твърденията за връщане към комунизма и централно планиране.

Гълъб Донев заяви, че България е трябвало да бъде вкарана в процедура по свръхдефицит още през 2025 г. Политически партии критикуват представения бюджет за 2027 г.: ГЕРБ‑СДС го определиха като „бюджет на инерцията“ — нито ляв, нито десен, нито социален; ДПС го нарекоха „бюджет на социалния мираж и на фискалната безотговорност“. „Продължаваме промяната“ го окачестви като „бюджет на бедността и рецесията“, а „Демократична България“ го определи като по-лош от бюджета на Жан Виденов.

Цончо Ганев предупреди, че Бюджет 2027 „залага трайно обедняване и нови заеми“.

Други събития, отбелязани в информационния поток

Илияна Йотова призова ЕС да излезе с конкретни предложения за мир в Украйна. На международния икономически фронт Индия удвои целта си за продажби на ориз на фона на опасения за цените.

Тези политически и военни сблъсъци показват, че напрежението остава многопластово — от фронтовете в Украйна до бюджетните борби в София и дипломатическите послания в Брюксел и Москва.