Сръбската комисия уеднакви часовете за гласуване в чужбина с тези в страната
Избирателната комисия на Сърбия реши часовете за гласуване на сръбските граждани в чужбина да съвпадат с временния прозорец в страната — от 7:00 до 20:00 часа сръбско време (8:00–21:00 българско). Решението вдигна вълна от критики, които предупреждават, че диаспората може да бъде значително ощетена на парламентарните избори на 25 октомври.
Комисията одобри общо 93 избирателни секции в чужбина — с 12 повече в сравнение с изборите през 2023 г. Най-много секции са разпределени в Босна и Херцеговина — 28, от които девет са в Република Сръбска. Близо 100 000 сръбски граждани са подали заявления за гласуване в чужбина — почти три пъти повече спрямо 2023 г.
Времевият график и практически последици
Новата рамка означава, че в големи градове със значителна сръбска общност изборният ден ще започва и свършва в странни часове. В Чикаго гласащите ще могат да гласуват между 1:00 и 14:00 часа местно време, а в части от Австралия и Нова Зеландия гласуването ще се провежда предимно през нощта. Тези часове, по думите на критици, ще затруднят значително достъпа до урните.
Правният експерт и член на избирателната комисия София Мандич заяви, че промените пренебрегват исканията за повече секции в Северна Америка, Австралия и Европа. По думите ѝ това може да лиши от възможност за гласуване повече от 26 000 души.
Конкретни случаи: Ванкувър и разстояния
Като илюстрация за въздействието бе посочен Ванкувър в Канада, където близо 1300 души са заявили желание да гласуват, но секция няма да бъде разкрита. Те ще трябва да пътуват до Торонто или Отава — на около 3500 километра — за да упражнят правото си на глас, заяви членът на комисията Давид Кръстич.
Тази логистика повдига въпроси не само за реалната възможност на хората да участват, но и за средствата и времето, които ще бъдат нужни, за да го направят.
Официалната позиция и аргументите
Външният министър на Сърбия Марко Джурич отхвърли твърденията, че местата на секциите са определени според предполагаемите политически предпочитания на избирателите. Той посочи, че решенията са основани на логистични, свързани със сигурността, пространствени и кадрови критерии.
Тези обяснения обаче не тушират тревогите за евентуално редуцирано участие на диаспората, особено когато броят на подадените заявления расте рязко.
Политически контекст
Изборите на 25 октомври бяха свикани от Александър Вучич преди оставката му като президент на 27 септември. Той съкрати втория си и последен според закона мандат с повече от седем месеца и се очаква да се стреми към връщане на власт като министър‑председател и лидер на Сръбската прогресивна партия.
Вотът идва след близо две години студентски протести, които започнаха след срутването на козирката на гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г., при което загинаха 16 души. Студентското движение впоследствие се организира като политическа сила, чиято „Студентска листа“ ще се изправи срещу управляващата партия на Вучич на предстоящите избори.
Решението на комисията да уеднакви часовете за гласуване рискува да превърне логистични критерии в де факто бариера за гласоподаватели в отдалечени общности и да окаже пряко влияние върху представителността на секциите в чужбина.
